На 7 февруари 1992 г. в град Маастрихт, Нидерландия е подписан Договора за Европейския съюз, останал в историята като Маастрихтският договор. Страни по него са членовете на Европейската икономическа общност, като се приема договорът да влезе в сила на първи ноември 1993 г. по време на комисията председателствана от Жак Делор.
Договорът води до създаването на Европейския съюз (ЕС) и представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. Включва две основни направления:
1. Функционирането на единия общ пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Европейската икономическа общност (ЕИО);
2. Въвеждането на обща външна политика, политика на сигурност, както и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред.
С него се регламентират дейността на органите на Европейския съюз, сред които Европейския парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Сметна палата и др.
Определят се компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, развитието на инфраструктурата, индустриалната политика и др.
Решено е да се създаде обща парична единица - евро.
Председателят на Европейската комисия Жак Делор, често е наричан „архитект“ или „баща на Европейския съюз“. България е приета за пълноправен член на Европейския съюз през 2007. Понастоящем в ЕС членуват 27 държави, като в различен етап на преговори за членство са редица държави, сред които Албания, Черна гора, Северна Македония и др.
Съюзът представлява една от най-големите икономики в света и най-проспериращата общност в света. Развитието му е обезпечено допълнително от Амстердамския договор, Договорът от Ница и Лисабонския договор, които влизат в сила, съответно през, 1999 г., 2003 г. и 2009 г.
