На 7 март 1893 г. в Пазарджик е роден видния художник, карикатурист, писател, издател и общественик Райко Алексиев, известен и с творческия си псевдоним Фра Дяволо. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Започва да сътрудничи за периодични издания, сред които „Зора“, „Македония“, „Смях“ и др. Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в различни изложби и е председател на Съюза на дружествата на художниците в България.
През 1932 г. основава седмичника „Щурец“, на който е главен редактор до убийството му през 1944 г. Вестникът се налага като един от най-търсените седмичници в този период. Сред авторите, които публикуват свои произведения на неговите страници са Димитър Талев, Тома Измирлиев, Стоян Чилингиров, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев.
Острото перо и находчивите карикатури осмиват и посочват недъзите на политици, общественици, бизнесмени в България, засягат световни теми и проблеми. Никой и никого не е пожален, когато има за какво. Това е и причината за трагичната кончина на големия художник и карикатурист.
Направените от него карикатури на Сталин го превръщат в мишена за местните комунисти. Непосредствено след деветосептемврийския преврат през 1944 г., той е нарочен и определен като „враг на народа“. Никола Мушанов успява да му издейства дипломатически паспорт, за него и семейството му, но Райко Алексиев отказва. Той не може да допусне, че един добър човек и гражданин, който не политик и с таланта си е осмивал и посочвал грешките на властимащите ще стане жертва на новия режим.
Арестуван е лично от комунистическия инквизитор Лев Главинчев и е бит и пребит до смърт на 18 ноември 1944 г. Посмъртно е осъден на смърт от така наречения „Народен съд“ от Шести върховен състав по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.
След промените през 1989 г. Райко Алексиев е реабилитиран, с негови карикатури са правени многократни изложби и издания, а Съюза на художниците в България открива галерия „Райко Алексиев“.
