На 29 декември 1809 г., в Ливърпул, Великобритания е роден британския политик, министър председател и общественик Уилям Гладстон. Той е една от най-значимите политически фигури в Европа и света през 19 век. Многократно е министър в различни правителства и четири пъти става министър председател на Великобритания. Това е рекорд в историята на страната, като той оглавява последния си кабинет на 82 години.
Създател е на Либералната партия, едни от основните му битки са за разширяване на избирателните права, даване на политическа автономия на Ирландия, решаване на Българския въпрос, чрез предоставяне на широка автономия на България. Той е противник на военните решения и спира редица войни, които консервативните правителства на Великобритания са започнали в различни точки на света.
През 1876 г. е в опозиция и става основен критик на политиката на министър председателя Дизраели в подкрепа на Османската империя. Пише специална брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“. Противник е на военното решаване на въпроса и иска на България, Босна и Херцеговина да бъде дадена широка автономия в рамките на етническите им граници. Той е най-видният и известен политик и общественик, който издига глас в защита на България в Европа.
Осъжда Берлинския договор от 1877 г., с който българските територии са окончателно разделени на пет части. През 1881 г. защитава Търновската конституция и е против нейното отменяне, под руско давление, защото счита, че българският народ е достатъчно зрял, за да се самоуправлява. Против режима на пълномощията е и оглавяваните от руски генерали кабинети в България.
През 1885 г., категорично се обявява в подкрепа на Съединението между Княжество България и Източна Румелия и предупреждава съседните държави да не се намесват и да оставят българите да се развиват самостоятелно.
Уилям Гладстон се оттегля от политиката на 84 г., след неуспеха да осигури политическа автономия на Ирландия. Умира на 19 май 1898 г. на 88 г.