На 4 юли 1883 г. в село Боженци, Габровско се ражда големият български историк проф. Петър Мутафчиев. От 1890 г. до 1894 г. получава начално образование в Габрово, а от 1894 г. до 1898 г. учи от I до IV клас в Плевен, 1898-1901 г. учи в Русенската гимназия и завършва класическия ѝ отдел на 27 юни 1901. В периода 1901-1906 г. е основен учител в плевенските села Пелишат и Кирилово. От 1906 г. до 1910г. следва история и география в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, дипломира се на 15 юли 1910 г. От 1910 г. до 1920 г. е уредник на Средновековния отдел при Народния археологически музей в София с прекъсвания заради редовната си военна повинност и трите войни. През 1914 г. печели конкурса за стипендията „Марин Дринов“ за специализация, която осъществява по-късно.
Прекъсва своята работа, за да участва във войните, където проявява храброст и е награден с редица медали. През Първата световна война командва седма рота от 41 пехотен полк на Първа пехотна софийска дивизия (железните шопи).
След войните специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка палеография към Мюнхенския университет при Аугуст Хайзенберг. На 21 май 1923 г. е избран за редовен доцент при Катедрата по история на Източна Европа и Византия при Историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1923 г. до 1939 г. чете курс лекции по история на Сърбия, Румъния и Османската империя до XVI век. От 1924 г. до 1936 г. чете лекции по обща култура и социална история и по българска история във Висшето военно училище.
Проф. Мутафчиев се утвърждава като историк, специалист по византология, средновековна балканска и средновековна българска история с международно значение. От 1925 г. до 1941 г. е редовен сътрудник на престижното мюнхенско списание „Бизантинише Цайтшрифт“. На 26 декември 1927 г. е избран за извънреден професор в Софийския университет. От 1935 г. до 1943 г. е главен редактор на списание „Просвета“. През 1936 г. е избран за декан на Историко-филологическия факултет при Софийския университет. На 11 януари 1937 е избран за редовен професор в университета. През 1938 г. е избран за секретар на Историко-филологическия клон на БАН. От 1939 г. до 1943 г. е титуляр на Катедрата по история на България. Чете курс лекции по средновековна българска история.
Автор е на двутомна История на българския народ, на Книга за българите, Изток и запад в европейското средновековие, Из нашите старопланински манастири, Българи и румънци в историята на дунавските земи и др. Баща е на османиста проф. Вера Мутафчиева и на физикохимика Боян Мутафчиев. Умира на 59 години, на 2 май 1943 г. след кратко, но тежко боледуване.
