На 23 юли 1888 г., в Чикаго, САЩ е роден един от най-значимите писатели в криминалния жанр – Реймънд Чандлър. Прекарва голяма част от детството и младостта си в Англия, където през 1907 г. приема британско гражданство и работи за Адмиралтейството, а след това и като журналист. По това време публикува първите си стихове. Завръща се в САЩ през 1912 г. и учи за счетоводител.
През 1917 г. се записва в канадската армия и участва в Първата световна война, като воюва във Франция. След края на войната се премества в Лос Анжелос. През 1922 г. започва работа като одитор и счетоводител и се издига до поста вицепрезидент на петролна компания. През 1932 г. е уволнен, заради липса на дисциплина в работата, алкохолизъм, любовни афери с колежки и опит за самоубийство. Освобождаването му е част от Голямата депресия в САЩ.
В търсене на някакъв източник на доходи Реймънд Чандлър се връща към писателския и журналистически талант. През 1933 г. публикува своя първи криминален разказ, а през 1939 г., когато е на 51 години, излиза първият му роман, „Големият сън“. Романът е приет изключително добре от публиката и критиката и представя на широката публика детектива Филип Марлоу, който е основния герой в криминалната му проза. Следващият му роман „Сбогом моя красавице“ излиза през 1940 г. и е считан за истински шедьовър в жанра. През 1944 г. е филмиран за първи път под името „Убивай сладка моя“, като актьорът Дик Пауъл се превъплъщава в ролята на емблематичния детектив Марлоу.
Успехът на книгите му, води до това, че го канят да работи по няколко сценария за филми в Холивуд. Сред тях най-известни са „Двойна застраховка“ и „Синята далия“, които получават номинация за награда на Филмовата академия. Работи и с Алфред Хичкок по сценария на „Непознати във влака“. През 1942 г. излиза третият му роман „Високият прозорец“, последван от „Дамата от езерото“, през 1943 г.
До края на живота си, издава още три детективски романа, които затвърждават култовия статут на героя му Филип Марлоу и собственото му място сред най-влиятелните и четени автори в този жанр. „По-малката сестра“ излиза през 1943 г., а „Дългото сбогуване“ през 1948 г. и през 1949 г. печели награда „Едгар“. Последният написан от него роман - „Плейбек“ излиза през 1958 г., а незавършения „Пудъл Спрингс“ е издаден през 1989 г., като е довършен от писателя Робърт Паркър.
Реймънд Чандлър умира през 1959 г. от пневмония. Прозата му е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. Стилът му остава оригинален и ясно различим, като творчеството му често е обект на холивудски интерпретации. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ отдавна се е превърнало в класика.
Реймънд Чандлър – цитати:
„Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него“
„Ще постигна много повече, ако се разрева на рамото на някой варел“
„Гласът й би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове“
„Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак“
„Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд“
„…Две жизнерадостни мацаници на стените, толкова ужасни, че нищо чудно да бяха много скъпи“
„Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф“
„Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка“
„Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна“
„Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари“
„Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя“
„Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното“
„Напоследък всяка палка замахваше от само себе си към мен“
„Пак запалих лулата си. Това ти придава замислен вид дори когато изобщо не мислиш“
„Погледнах пистолета и пистолетът ме погледна“
„Престорена сърдечност, слаба като китайски чай, оцвети лицето и гласа й“
„Стой си озадачен, драги. По-безопасно е“
„Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие“
„Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата… Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше“
„Хубава, но не чак толкова, та да се стига до бой всеки път, когато я извеждаш“
