На 28 декември 1856 г., в Стонтън, Вирджиния се ражда 28-я президент на САЩ - Томас Удроу Уилсън. Той печели президентската номинация за първи път през 1913 г. и е вторият президент демократ, който управлява държавата в рамките на два последователни мандата от 1913 до 1921 г.
Преди да се впусне в политиката, Уилсън има солидна академична кариера. Той е доктор по история и политически науки в университета „Джонс Хопкинс“ и професор по юриспруденция и политическа икономика в Пристънския университет. През 1902 г. става президент на Пристънския университет.
Впуска се в политиката през 1911 г., когато е избран за губернатор на щата Ню Джърси. За краткия период на губернаторския пост се проявява като отличен управленец, като подкрепя даването на избирателни права на жените, въвежда мерки по забрана на детския труд, подобрява условията на труд в железниците, създава система за трудови обезщетения, антитръстово и анминополно законодателство и др.
Двата му президентски мандата преминават под знака на Първата световна война, участието на САЩ в нея и следвоенната архитектура. Стреми се да постигане на справедлив мир. На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки“, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.
Улсън е пряко свързан със съдбата на България, като на мирните преговори в Париж настоява Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско и Босилеградско да останат в пределите на страната. Категорично се противопоставя на плана за поделяне на българската държава между Гърция, Сърбия и Румъния и успява да осуети този проект, който е в напреднала фаза на реализация. Заплашва, че ще напусне мирната конференция, ако народ с хилядолетна история остане без своя държава и възпира допълнителните опити за отнемане на територии от България в Родопите за сметка на Гърция.
През 1919 г. получава Нобелова награда за мир. Умира на трети февруари 1924 г. През 2021 г. в София в пространството между Централната баня и джамията Баня баши е открит негов паметник, за приноса му за спасяването на България. Негов автор е бележития български скулптор Георги Чъпкънов.