На 6-ти декември Православната църква отбелязва успението на Свети Никола Чудотворец. Свети Никола е един от най-значимите и почитани светци в целия християнски свят. Той е единственият светец, който е можел да възкреси човек от мъртвите, благодарение на силната си вяра и молитви към Бога.
Животът и делата на този християнски митрополит се свързват с много легенди, митове, суеверия, обреди и магични практики у всички народи. Той е първообразът на „Добрия старец“, който в България, през последните години е известен като Дядо Коледа.
Интересното е, че неговата популярност и бързото разпространение на култа му навсякъде, където има християни, го натоварва с най-различни черти на предхристиянски богове и религиозни действия от най-разнообразен характер. Затова той е светецът, който е покровител на най-много видове професии и човешки дейности – на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите и лихварите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите, билкарите, знахарите и изцелителите, погрешно обвинените и на стрелците с лък.
В България, свети Никола също е сред най-почитаните светци. В българската празнично обредна традиция с неговия ден завършва първия цикъл от тройни зимни празници, който започва със Света Варвара на 4 декември, продължава със Свети Сава на 5 декември и завършва с Никулден на 6 декември.
Особеностите на зимния празничен цикъл в България са, че той е свързан с няколко основни теми – борбата между доброто и злото – тъмното и светлината. Това е така, защото през декември светлата част от деня е най-къса и нощта, студът и тъмнината владеят съзнанието и бита на хората. Като класически земеделски народ, за българите тази битка е и част от стремежа за добра реколта през следващото лято и с това се свързват много ритуали и обреди.
Разбира се, този период, с липсата на полска работа, е свързан и плодородието, както у животните, така и у хората. В зимните празници неизменно присъства мотивът за възмъжаването на юношите и замомяването на момичетата, сгледи, търсене на най-добрия жених и успешен брак, с много деца.
Такъв е характера и на първия празничен цикъл, който завършва с Никулден. "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща" – така народът ни мъдро описва трите празника в началото на последния месец в годината. Пръв в поредицата е Варвара или Женска Коледа. Названието Женска Коледа идва от обичай в Западна България, според който пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите и пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие.
Българинът казва, че на Варвара се заварват денят и нощта, те стават равни и от този ден нататък до Игнажден денят се "вдига" колкото иглен връх. Според някои местни вярвания св. Варвара, св. Сава са сестри, а св. Никола техен брат.
Народът ни описва Варвара като покровителка на детските болести (шарката), а света Сава властва над чумата. За да не се разгневят сестрите, в някои райони на България се спазва поверието през този ден да не се докосват ножици, игли, ножове и пр. На 05 Декември се извършва ритуал за плодовитост – по изгрев слънце бездетните пресяват брашно през сито, обърнато наопаки. След това месят и пекат обреден хляб, който раздават на кръстопът със силната вяра, че това ще "обърне" късмета им.
И така, стигаме и до кулминацията в тези три дни – денят на Свети Никола Чудотворец. Най-интересната част от него е присъствието на шарана в обредната трапеза. Поверието идва от историята, че по време на пътуване с кораб се разразила буря. Преди да стигнем до шарана, в нея има три версии – първата е, че светецът се помолил на Бог и той укротил бурята, втората е, че с молбите си до Бог е възкресил паднал от мачтата моряк, а третата – че запушил пробойна на кораба, като се протегнал през нея в морето и извадил риба, която била достатъчна да спре водата и да спаси екипажа и пътниците.
Последната легенда е и в основата на мита за шарана. Както може да се досетим, той не е морска риба и би било трудно светецът да извади точно шаран от дълбините на бурното Средиземно море, за да запуши пробойната в кораба. Очевидно е преобразуването на историята от страна на хората във вътрешността на сушата и съобразяването и с местните разбирания, в които шарана е най-голямата и мощна риба, която познават. Има и нещо особено при шарана, което също е запленявало хората – централната част от главата на рибата е във формата на кръст. Тя се нарича „кръхче“ или „дъна“ и задължително се запазва, като с нея са свързани определени лечебни и магични практики.
И така, шаранът – в общото отбелязване на празника на Свети Никола няма изискване да се яде точно шаран, а на трапезата да присъства риба. Важно е да се знае, че всички тези дни са разположени в Коледния пост. За разлика от Великденския, той е не чак толкова строг и в определени дни и периоди е позволена консумацията на риба. Един от тези дни е Никулден.
Както казахме, по нашите земи, шаранът е рибата слуга на Светеца. Ястието, което се приготвя с него се нарича „рибник“. Това обикновено е пълнен шаран с лук, ориз, орехи и др., за празничната вечеря. Вярвало се е, че когато се пече пълнената риба трябва да остане цяла, без да се разкъса, защото ще се скъса късметът в къщата. След вечеря жените запазвали кръстовидната кост от главата на рибата като амулет против уроки или я зашивали на шапчицата на новороденото в къщата, за да е здраво. Костта се използвала още и от баячки срещу безсъние, силен плач и отоци.
Люспите от рибата - според суеверията при почистване на рибата люспите не трябва да падат на земята. Ако все пак някоя падне, никой не трябва да я настъпва, защото ще го застигне лоша болест. Най-голямата люспа от рибата се прибира в кесията, за да е пълна през цялата година с пари. Костите от шарана не се изхвърлят, а се изгарят, пускат се в реката или се закопават в земята за плодородие и семейно щастие. Ако гостувате на празника в някой северен град или селце в България, могат да ви поканят да си почистите зъбите с кост от рибника, за да са здрави.
Освен рибник, на трапезата задължително присъства и обреден хляб, на който са поставени фигури на риба, кораб и др. По време на празничната вечеря, хлябът, домът и трапезата се прекадяват от най-възрастния мъж в семейството, а питката се вдига високо над главата. Едни от обредните нареждания гласят - „Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията – с пари!“. Част от храната се раздава за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения“.
Ето и още поверия и ритуали от различни краища на страната, част от Никулден:
На Никулден се канят всички близки – роднини, кумове и съседи. След празничното угощение мъжете отиват в дома на друг роднина и така обхождат целия род до сутринта. На входа на къщата на именика, гостите обикновено казват: “Свети Никола да ни помогне!”.
На този ден не се работи нито къщна, нито работа навън: на двора, в плевнята, в обора.
“Да разпуснем на никулска дупка!” - на този ден се носел колан, който разпускали според яденето. Дупката била най-широка и в началото на колана, та да се издържи на многото служби и на многото трапези.
Момите за женене ходят на черква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро – сглядното, те се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат. Поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие.
Едно от задължителните поверия, свързани с името на Свети Никола е традицията, когато се прави нова лодка, в нея да се вгради икона на Светеца. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. На този ден се слага край на есенния риболов. Уловът се принася в жертва на Свети Никола и рибарите още на брега изяждат първата уловена риба, останалата отнасят вкъщи.
В странджанско, на Никулден има обред и за гонене на мишките - стопанките оставят парче от празничния хляб и варено жито на тавана и наричат „Ела, свети Никола, да си похапнеш и мишките да разгониш“.
Отново в този край, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя “станеник” и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.
В развитите някога търговски центрове като Панагюрище, Сопот, Асеновград и Враца светецът се е чествал и като патрон на търговците. В други селища – като покровител на ловджиите и воденичарите. А в Чипровско и Старозагорско – като защитник на овчарите.
Празникът му се наричал „За овче здраве“. Рано сутрин момите и невестите раздавали „никулденски кравай“ в три съседни къщи. Това се правило за здравето и приплода на стадата. Овчарите извеждали стадата на поляните и там се надхвърляли с гегите си. Смятало се, че който успее да хвърли своята най-далече, той ще има най-читавия и плодовит добитък през годината.
Свети Никола и „Дядо Коледа“ - една от най-популярните легенди, наложила изобразяването на светеца епископ с три кесии/златни топки в католическите традиции, разказва как спасява три девици. Баща на три дъщери, пропилял богатството си с неблагополучни сделки, с което ги оставил без зестра, и възнамерявал да ги продаде като блудници. Като научил, св. Никола решил да ги избави от тази съдба. Една нощ той се изкачил на покрива на къщата им и тайно спуснал през комина кесия със златни монети. Повторил го още два пъти. Бащата, който много държал да разбере, кой е тайният благодетел, успял да издебне епископа, тъкмо когато хвърлял третата поред кесия. Така доброто дело получило своята публичност.
Коледната традиция в Северна Америка и Западна Европа подаръците за децата да се поставят в чорапи пред камината, произлиза от същата легенда, според която дарените за зестра жълтици падали в чорапите им. От делата по спасяване на деца и грижа за тях идва и идеята за „добрия старец“, който носи подаръци и е символ на доброто.
Честит празник!
Снимка: pravoslavieto.com
