Обувките разказват още истории

1367 преглеждания

Преди месец приятелка ме покани на събитие. Бляскаво, с много мехурчета шампанско и светлинки навсякъде. Не ми беше период за излизания и много хора на едно място, но приех. Първият проблем се оказа облеклото, естествено…. Добре, явно няма да стане! Мога да си измислям какви ли не истории, да си визуализирам какво ли не, но когато става дума за писане, за моето писане и за посланията, които ти предавам, не мога да лъжа.

Днешната история я разказвам аз, Ивелина. “Писателкатата”, блогърката, мечтателката, момичето с големите очи и широката усмивка, която в момента слуша любимата си песен на  Lana Del Ray, пие сухо шардоне и хвърля по едно око на “Великият Гетсби”. Колкото и пъти да гледам филма, толкова пъти се вдъхновявам и се убеждавам, че съм живяла през 20-те, някъде в предградията на Ню Йорк. Звучи смешно, но интуицията не ме подвежда, а също и представата ми за живота, който искам да живея. Блясък, безброй светлини, огряващи усмивката ми, къщата с белите, ефирни пердета до земята, бълбукащите мехурчета в кристалната чаша… Перлите, червеното червило и обувките, покрити с много сребърен брокат. Не казвам, че сега съм далеч от гореизброеното, но максималист като мен се цели към съвършенство, което в същото време е спокойно и носещо наслада. Така че, може и още!

От друга страна се замислям каква цена трябва да платиш за целия този разкош?! Нима е възможно като във филма да се будиш в 100 квадрата стая, да избираш дрехите си от гардеробната, по-голяма от домовете на хиляди хора, да прекарваш следобеда в Ню Йорк,  а “Гетсби” да те погледне дълбоко, с големите си сини очи и да ти подаде чаша шампанско. Да, ВЪЗМОЖНО Е! Стига да си го визуализираш и силно да го искаш, можеш да създадеш същия филм или живот, наричай го както искаш. Не е казано, че трябва да е в Ню Йорк и да е през 20-те. И го казва човекът, който преди броени дни отказа стаж в Голямата Ябълка и предпочете малката София.

Тази история цели да ти помогне да намериш и създадеш твоя собствен блясък. Да обуеш shiny shoes и да вървиш смело към небето, обгърнато в цветна заря. Важното е да намериш баланса… И аз се опитвам да го намеря. Знам, че се постига трудно, особено, когато си объркан. Затова е важно да отделяме по 10-15 минути сутрин, да затворим очи, да дишаме дълбоко и да си представяме, това, което наистина желаем. Да се откажем от предразсъдъците, да забравим за страха и просто да рискуваме. Повярвайте ми, няма по-добър приятел от рискът, защото той ни показва правилната посока, която ние отвътре сме “пуснали на навигацията”.

Аз затварям очи и започвам да си представям… зарята, милионите светлинки от някой roof top bar, шампанското и белите перли на шията ми… А останалото просто знам, че ще се случи и ще дойде на мястото си много скоро. Тук и Сега!

Ивелина Килрова