На втори февруари Българската православна църква почита един от 12-те най-големи християнски празници Сретение Господне.
Той е свързан със старозаветната традиция на четирдесетия ден първородния син да бъде носен в храма, за да бъде посветен на Бога. В деня, в който Богородица занася сина си Исус в храма там е и праведния старец Симеон, за когото е предречено, че няма да почине докато не срещне Спасителя на света.
Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки като на него е поверена за превод книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“. На втори февруари, по внушение на Светия Дух, Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“.
Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава факта, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.
Традицията да се носят децата в храма на четиридесетия ден преминава и в християнството, като на този ден те трябва да получат Светото кръщение и така душата им да бъде предпазена. Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка, като в народната традиция често се нарича и „Зимна Богородица“, той се възприема като среща между зимата и пролетта и настъпването на по-благодатното време за хората. Отбелязва се и като ден на мъжкото дете в семейството и се отдава почит на майките на синове. В някои райони се нарича Петльовден.
На този ден имен ден празнуват Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко и Сретен.
Снимка: pravoslavieto.com
