Днес свеждаме глава за почит пред Апостола на българската свобода - Васил Левски. Преди 147 години, на 18 февруари, 1873 г., човекът, отдал целия си живот на каузата за освобождаването на България е обесен край София, за да остане завинаги символ, морален компас и пример за всички нас.
За него патриархът на българската литература Иван Вазов ще каже:
„Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно...“
Героичният образ, живот и дело на Васил Левски продължават да вълнуват и да са неизменно вдъхновение за патриотизъм, всеотдайност и жертвоготовност пред Отечеството.