„Държавата ни е ужасна!“, „Политиката ни не струва!”, „Образователната система става все по-лоша!”, „Икономиката ни се разпада!”, „В чужбина е толкова хубаво, а вижте ни нас!”, „Нямам търпение да се махна от България!” и като цяло „Съсипаха я тая държава!” са изрази, които съвременният българин изрича всеки ден. Още по-лошото е, че никой дори за момент не се пита защо обижда родината си и защо отново нашите сънародници се срамят да се нарекат българи?
Над два милиона от родените в България живеят извън нейните предели, а тези които остават не правят друго освен да бездействат и да чакат промяна. Както миналото ни много пъти е доказало, промяна без действие не се постига. Но защо съвременните българи са наследили до такава степен манталитета на поробените ни в продължение на пет века предци? Отново всички се стремят към това, което е най-лесно, изпълнени със страх от борбата за промяната, която на думи, всички желаят.
Точно това е тъжната действителност, в която живеем - хората или решават да избягат от проблемите и да започнат нов живот в друга държава или да стоят и да чакат някой да ги „освободи“. Чакат новите Левски и Ботев, но тях ги няма, няма ги всички онези личности, чиито имена се повтарят отново и отново в учебниците по история и литература, а не смятам, че и те биха искали да видят в какво се е превърнала държавата, за чиято свобода са дали живота си. Все пак кой би искал да види как е опропастено делото му?
„О неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и господарство?” са думи от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, които всеки българин може да цитира без дори да осъзнае, че до преди малко е говорил против България и по този начин сам противоречи на себе си. Това отново показва, че по един или друг начин в съзнанието на всеки е закодирано патриотичното чувство, но пак не отговаря на въпроса с примирението и безмълвното чакане промяната сама да дойде.
Другият проблем с патриотизма, е че не е постоянно явление. На празници като Трети март изведнъж всички стават българи и започват много да се гордеят с делото на предците ни, качват се до Паметника на Шипка и тръбят наляво и надясно, че носят патриотичен дух, но още на четвърти от устата им за пореден път се измъква вече до болка познатият на всички израз „Съсипаха я тази държава”. Истината, е че това е вярно, но с едно малко изключение. Никой не е съсипал държавата - ние, съвременните българи я съсипахме и точно наша е задачата да я оправим.
Една държава не може да се оправи, ако на никой не му е известно от къде тръгва проблемът. Когато преди векове България е била поробена, то е защото е била разделена на две кралства, а когато един народ е разединен, както е и в нашето съвремие, не може да се изисква държавата да функционира като едно цяло. Все пак народът прави държавата, а не обратното.
В миналото нашите национални герои са тези, които са успели да обединят народа и така се е стигнало до Освобождението - промяната. Те са тези, които са дали глас на безгласните, сила на слабите, цел на безцелните и най - важното, надежда на тези, които са я загубили. В това се състои до известна степен техният героизъм. Този героизъм, тази жертвоготовност, които в наши дни рядко се срещат, но в миналото ги е имало и точно, заради това всеки българин трябва да се гордее с корените си и да се стреми към обединението, към постигането на промяна и то не само на думи!
Да, миналото ни без съмнение е повод за гордост, но защо тогава настоящето ни не предизвиква друго освен срам? Това е въпросът, на който всеки българин трябва сам да открие отговора. Когато това се случи, тогава и само тогава, вече няма да има нито един, който да се срами да се нарече българин!
Материалът е изготвен от Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин