Средно училище „Летец Христо Топракчиев“ е единственото училище, разположено на територията на град Божурище. За някои ученици това е, може би, най-омразната сграда на света, но всъщност от там започва културното развитие на целия град. Училището е една много важна част от развитието на едно селище. В него децата не учат само скучни факти - там е тяхното поле за изява, мястото, където усъвършенстват уменията си, мястото, което е техен втори дом.
Патронът на училището е летец Христо Топракчиев, който е първият пилот в света загинал в самолетна катастрофа. Училището е разположено в три сгради. В едната сграда се обучават ученици от 1 до 4 клас, а в другите две (наричани „Нова“ и „Стара“ сграда) – ученици от 5 до 12 клас. Сградите на горен курс се намират в стария квартал, а на начален курс – в новия. В разговор с г-н Никола Петров, бивш кмет на община Божурище, получих много информация за предисторията на училището, а в разговор с настоящия директор на институцията Мая Карамфилова – за историята след създаването му.
Преди създаването на сградата на СУ „Летец Христо Топракчиев“ имало училище в Конезавода, състоящо се от една паралелка, в която имало ученици от четири слети класа. След това имало и училище в Летище Божурище, но то се помещавало само в две стаи. Затова през 1934 г. инициативен комитет от граждани решава да създаде училищна сграда, като средствата се съберат чрез дарения. Интересното е, че по-заможните жители са давали пари, а по-бедните – хранителни продукти като брашно, боб, яйца или домашни животни, например кокошка, с цел те да бъдат продадени. С две думи, всеки се е опитвал да помогне с каквото може. Организирали се и различни мероприятия като театрални постановки или вечеринки, на които също се събирали пари.
Така с всеобщи усилия през 1934 г. започва строежът на сградата на училището. Територията, върху която се строи, също е дарена от едни от първите заселници на Божурище. Строежа се водел от комисия с председател инж. Маринополски, като участие взели голяма част от жителите на Божурище. Училището е завършено успешно, открито и осветено през 1937 г. Тогава то предлага основно образование, а първият директор е г-н Маринов. Името на училището е предложено от Ганчо Манчев – капитан от авиацията, като и до днес то не е променено. Интересно е, че в сградата освен класни стаи, в няколко помещения били поместени общината, библиотеката и зараждащото се читалище. Имало и салон, в който се провеждали вечеринки и били изнасяни театрални представления и концерти.
През следващите години нарастващият брой на жителите на тогавашното село Божурище наложил построяването на още една сграда, която е съседна на Старата. Новата сграда, както и до днес я наричат учениците, е построена през 1966 г. Постепенно започнали да се формират различни клубове по извънкласни дейности, като духов оркестър, отбор по волейбол, певчески формации и др. През 1979 г. училищният волейболен клуб, с треньор Игнат Асенов, печели първо място на Националния шампионат на ученическите отбори за момчета, което е най-високото отличие, което може да получи един такъв клуб.
От 1980г. е въведена нова система на образование, наречена ПГО. Системата е създадена от академик Сендов и училището в Божурище се включва към експеримента. В тази система децата прекарват целия си ден в училище, като от сутрин до обяд учат, след това спят и следобед си играят. Учениците ходят с пантофи в училище, а на снимките на заден фон се виждат и леглата, където са спели децата. В СУ „Летец Христо Топракчиев“ са идвали делегации, за да изследват успешността на системата, като нейната основна цел е била да развие уменията на учениците. ПГО, обаче, не просъществува дълго време – едва 10 години, а резултатът е сравнително неясен.
През учебната 1983/1984 г., училището се преобразува в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ). Там учениците получавали професионална подготовка за работа във военния завод „Владимир Заимов“ (където днес се намира Логистичен парк Божурище). Поради тази причина са били построени кабинети по електротехника и общополитехническа подготовка. Постепенно нараснал броя на учениците и затова се наложило да се построи сградата на Начален курс, в новия квартал на Божурище.
След промените в образователната система през 1989 г. отпада професионалната подготовка на учениците в ЕСПУ. Училището остава гимназия, а по-късно се появява т.нар. колежанска система. При нея завършилите основно образование получават и английска диплома. Това е причината в училището да започнат да учат деца от гр. Банкя, гр. София и околните села.
От 80-те до 90-те години на XX в. мазето на Старата сграда се използвало като музикален салон, където репетирала групата „Уикеда“. В нея божурчанинът Ерол Ибрахимов бил вокалист. По-късно залата се използвала за кино, където се прожектирали филми всеки петък.
За най-добър директор на училището се приема, че е Тодор Вълчев, който е на пост от 1967 г. до 1975 г. Той има най-голям принос за развитието на училището.
Днес СУ „Летец Христо Топракчиев“ участва в много проекти, включително и международни. Основно се изучават чуждите езици като английски и испански и информационните технологии. Историята на училището го прави храм на знанието и културата. В него се формира читалището, което по-късно е преместено в собствена сграда, и сега играе ролята на културен център на града. В училището се пазят нашият фолклор и нашите традиции, именно чрез обикновените на вид концерти и кратки постановки. Учениците намират и своето поле за изява, а техните дела остават в историята на училището, запазени в хранилището до онези стари прашни албуми, изпълнени със спомени.
Материалът е изготвен от Бианка Маринова, ученичка в 11 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
Снимки: Албуми на СУ „Летец Христо Топракчиев“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.