По повод международния проект “Water in our world”, преди няколко дни деца от СУ “Летец Христо Топракчиев” се завърнаха от своята визита в Катания, Италия. Обучителното събитие се проведе в училището Liceo Scientifico Statale “Ettore Majorana”. Имах честта да бъда една от тях и използвах тази възможност, за да направя разговарям с една от италианките и да ви представя нейния малко по-различен поглед върху нашата родина - България.
Нейното име е Мануеля Ардита. Тя е има преки впечатления от страната ни от една от визитите по този проект. Започнах разговора с няколко тематични въпроса, свързани с проекта, в който участваме - за водата, употребата и, нуждите от нея и прахосването и. Мисли като повечето от нас, че водата не бива да се хаби, защото тя е природно богатство, без което не можем да съществуваме, а много хора на планетата са в далеч по-незавидно положение от нас по отношение както на количеството, така и на качеството на водните ресурси.
Разбира се, поговорихме за посещението и впечатленията от България. Тя не похвали, че сме се справили по-добре от тях с организацията на домакинството. Това, което и е направило силно впечатление е са българските хора и факта, че всички в училището можем да ги танцуваме и би и се искало и тя, ако има такава възможност да опита някои стъпки. Едно от интересните неща, които сподели беше, че е очаквала да се държим като италианците, но не чак толкова мило и гостоприемно. Както повече от чужденците, които посещават страната ни, тя не е знаела много преди да дойде. Попитах я какво мисли за нас българите - думите и бяха ,,Много мили, любезни, симпатични хора, с които можеш да говориш за всичко..”.
Помолих я и да сравни живота в България с този в Италия. Тя каза, че ежедневието ни е еднакво, също и задачите, проблемите, начините за развлечение. Според нея разликите са в устройството на градовете и къщите, и разбира се храната. Най-много са и харесали природата ни, училището, парковете и шопинг центъра. Когато поисках да се опита да опише България и българите в три думи, тя разбира се не успя да се вмести в заданието, но сподели за нас: ,,Красиво, пълно с култура, много мили и учтиви.”. Както е обичайно, чужденците виждат нас българите с различни очи, но това което за мен остана като впечатление от разговора ни е, че положителните ни качества са далеч повече от негативните. Имаме една хубава страна с уникална природа, добри предпоставки за развитието на икономиката и трудолюбиви съграждани. Стига да имаме смелост, кураж и сили можем да постигнем това, което искаме. Можем да подобрим живота тук, за да не си тръгват все повече млади хора от родината си. Можем да постигнем всичко, но заедно!
Материалът е изготвен от Петя Георгиева, ученичка в 8 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime.