Връщайки се много векове назад във времето, врачани откриват, че техните земи са били обитавани от едно от най-могъщите тракийски племена – трибалите. Тази племенна общност е населявала земите между Стара планина и реките на Велика Морава, Дунав и Искър. Съкровищата, оставени от тях, доказват, че са били силно развита цивилизация. Неслучайно трибалите са сред най-големите тракийски племена – нито цар Силтак, нито Филип или пък Александър Макендоски са могли да ги подчинят.
Нека се върнем обратно в съвремието. По време на разкопки преди 40 години при известната Могиланска могила в центъра на Враца, археолозите откриват владетелско погребение. Днес златният венец и наколенникът са едни от най-изящните тракийски творения. Някои обаче смятат, че тези предмети са били използвани и в специални религиозни ритуали. След като съществуват такива ритуали, това означава, че те се извършват на определени места, наречени светилища. Траките са почитали най-различни божества. За тази цел те са изграждали светилища, които се намират край природни местности, извори или скалисти места, за да изразят своето преклонение към слънцето и водата.
Колко смятате, че са светилищата във Врачанско? Две или три? Ще ги преброим заедно. Най-известното, но и най-загадъчното светилище се намира в скалния пролом Вратцата. На това място в миналото е имало тракийско селище, а по-късно се е появил и средновековният град Вратица. Там могат да се забележат останки от църква. На един от склоновете има скални ниши. Пред една от нишите има голям камък с тесни коридорчета, предполага се, че върху него се е поставяло животно за жертвоприношение. Над самата ниша има пещера, а над нейния отвор се вижда и друг отвор, който е голям колкото диск. Това служи за някаква цел, но все още не е известно каква точно. Векове по-късно до същите тези ниши се появява средновековна църква, като някои историци я свързват с династията на Асеневци. Над светилището се появява една стръмна пътека, която води до две други скални ниши, наречени Баите. Именно тук първо се посреща слънцето, казва се, че тук първо идва пролетта. А пък срещу Баите можем да видим скалните образувания на Крал баир, които са описани най-подробно още от възрожденеца Петко Славейков.
Когато слезем надолу по пътечката, вече се озоваваме пред самия „вход“ на Вратцата. Пред нас се окрива долината към Згориград и водопада край Боров камък. Срещу нас се извисява мистичният Буковишки камък. Сами можем да различим иманярските разкопки от всичките му страни – тук са намирани много находки от римски и гръцки монети. А преди около 20 години един археолог открива две огромни стъпки от митичното животно грифон. Предполага се, че това светилище е посветено на Кибела. Като следваме водите на река Лева, можем на достигнем до извора на мина Плакалница. Това е най-старата мина във Врачанско, тя преди се е използвала за добив на мед и сребро от траките. Над нея се отличава и Кръстановата могила, според легендата тя носи името си заради поставения там каменен кръст. Наоколо са намерени много предмети, монети, останки от птици и други животни. Намерени са също така няколко плочки, като на една от тях личи образа на бог Митра. Под върха има пещера, където най-вероятно трибалите са извършвали своите така важни религиозни ритуали.
Но повярвайте ми, нищо не може да се сравни със светилището край манастира „Иван Пусти“ край Бистрец. Казвали са ми, че тази скална ниша има много прилики със светилището „Утробата“ в Кърджалийско. Пътеката, водеща до светилището край „Иван Пусти“, е много стръмна и труднопроходима, а в нейната скална ниша все още има запазена постница. Под самото светилище има още една ниша, където най-вероятно също са се извършвали религионзи ритуали. Тук все още личат основи на някогашни сгради, а по скалите се виждат стенописи.
Край село Лиляче също има светилище, но за съжаление то е частично проучавано. Намира се в пещерния комплекс „Пешкето“. През 50-те години на XX век археолози откриват единствено няколко предмета, като сред тях е плочка на бог Силван.
Светилище можем да открием и в местността Манастирски дол в единия край на Враца. Тук преди векове е съществувал манастира „Св. Троица“, който е бил известен книжовен център през Българското възраждане. Светилището е разположено точно над манастира в скалите.
Около село Вировско намираме поредното светилище в района на Врачанско. Това светилище е посветено на бог Митра – това става ясно от откриването на плочка на бог Митра, на която се вижда как той коленичи до жертваното животно бик, с едната ръка е хванал ноздрите му, а с другата забива нож в гърдите му.
Никой не може да отрече колко опияняваща е врачанската природа, не познавам човек, който да се е разходил във Врачанския балкан и след това да не се е усмихвал дни наред. Скалите, тревите и дърветата имат очи. Те са видяли толкова много, а дума не могат да обелят. Едва ли в страната има друг такъв край, където в радиус от 20 км могат да се открият толкова много светилища. Хората се прехласват по Париж и Лондон, а какви неща има тук във Врачанско...
Материалът е изготвен от Теодора Александрова, ученичка в 12 клас в ПЕГ "Йоан Екзарх" град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.