Единодушно е мнението сред специалистите, че община Своге е една от най-богатите на християнски паметници в България. Голяма част от тези храмове са на повече от 300 години, а някои от тях са строени върху основите на по-стари църкви, чиято история се губи във времето. 20 от християнските храмове в района са регистрирани като паметници на културата с местно и национално значение . Това са черквите „Св. Никола” – с. Батулия, „Вознесение Христово” – с. Бов,”Св. Параскева”и „Св.Николай” –с. Брезе, „Св.Никола” – с. Буковец,”Св. Теодор Тирон” – с. Зимевица,”Свето Благовещение” – с. Реброво, „Рождество Богородично” – с. Миланово,”Св.Спас” – с. Огоя, „Св.Троица” – с.Оградище, средновековните църкви в с. Добравица и с. Меча поляна, както и манастирите „Св.Спас” – с. Брезе, „Света Петка” – Своге, „Седемте престола” – Осеновлаг, „Св.Кирик и Юлита” – с. Желен, искрецкия манастир – с. Искрец,”Св. Панталеймон” – с. Лакатник, „Света Троица” и „Св. Панталеймон” – с. Огоя.
А ето и интересни подробности за два от манастирите:
Според исторически източници манастирът „Седемте престола” е издигнат по време на Втората Българска държава XII-XIV в. Легендата разказва,че седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем престола, което според специалистите го няма никъде другаде сред българските християнски култови сгради.
Друго предание разказва, че по време на турското робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в чърквата. В манастира е пребивавал и служел Софроний Врачански – епископ на Врачанска митрополия, в чиято област тогава попадал и манастир „Седемте престола”.
В „Седемте престола” често е отсядал Иван Вазов. Тук той е написал стихотворението “Клепалото бие”. Тук е гробът на Змей Горянин – известен български детски писател (1905-1958г.).
През 1848г. към манастира е изградено килийно училище. “Седемте престола” е бил духовен, религиозен и просветителски център с особено голямо значение за развитието на съседните селища по време на турското робство.
Манастир "Света Петка" се намира в Своге. Има сведения ,че той е основан по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Каква е била съдбата му през вековете говорят само легендите.
Знае се,че през турското робство манастирската църква е разрушавана на два пъти. Вторият път е възстановена през 1860 г. от Гроздан Китов, родом от с. Брезе – учител, който впоследствие приема духовното име Герасим и става игумен на манастира.Той същевременно е и свещеник и учител в новосъздаденото килийно училище в сградите на манастира. Основаването на килийното училище е имало за цел да подготви свещеници за този край. За първоучител в Своге трябва да се приеме отец Герасим, доживял до дълбока старост, починал през 1904 г., чиито гроб и паметник са запазени и до днес в източната част на двора на чърквата.
Целият обществен живот преди Освобождението и дълго след него протича в манастира “Света Петка”. След Освобождението килийното училище се превръща в светско и чак до учебната 1908/1909 г. учебното дело на свогенци продължава в манастирските пристройки.
През 1870 г. манастирът е посетен от Васил Левски във връзка с организирането на тайни революционни комитети, а след Освобождението – от Иван Вазов, който му посвещава стихотворението “Блян в старата черква”.
Материалът е изготвен от Мира Порязова, ученичка в 8 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.