Православната църква отбелязва днес 1150 години от успението на Св. Кирил Славянобългарски - учен, богослов, просветител, създател на първата славянска азбука и една от най-ярките фигури на Средновековна Европа.
Роден в Солун през 827 г. с името Константин, той проявява впечатляващ талант в заниманията с науки и завършва престижната Магнаурска школа в Константинопол, където малко по-късно става преподавател и с уважение е наричан "философ". Първата му публична изява - диспут с отстранения папа Йоан VII Граматик, в която със знания и красноречие оборва аргументите на иконоборците, му печели доверието на византийския император и той го изпраща на дипломатическа мисия в подкрепа на християнската религия на Арабския полуостров. Според историческите извори следват мисии при хазарите и аланите, където вече е придружаван от брат си Св. Методий.
Двамата братя създават първата графична езикова система, отразяваща особеностите на славянския говор, която става известна като глаголица, и започват превод на богослужебни книги. По време на Великоморавската и Панонската си мисия двамата са натоварени да разпространяват християнството на славянски. Това ги сблъсква с привържениците на т.нар. триезична догма, които защитават тезата, че Божието слово може да се предава единствено на латински, гръцки или еврейски. В известния Венециански диспут Константин блестящо защитава правото на славяните да служат на своя език.
Последната мисия на двамата братя е в Рим през 867 г., като повод е пренасянето на мощите на Св. Климент I (един от първите римски папи), открити от св. Константин по време на Хазарската мисия в Херсон (днешен Крим). Посрещнати са лично от папа Адриан II, а по време на продължилата 14 месеца мисия главата на Римокатолическата църква официално признава славянския език за равнопоставен при служение на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на глаголица.
Изтощен от тежките пътувания, Св. Константин е повален на легло от тежка болест и умира в Рим на 14 февруари 869 г. на 42 годишна възраст. Малко преди смъртта си приема монашеска схима и името Кирил. По искане на брат му е погребан в базиликата „Сан Клементе“, чийто патрон е св. Климент I.
Братята са канонизирани от православната и католическата църква за светци и равноапостоли, а през 1980 г. папа Йоан-Павел II ги обявява за покровители на Европа. Православните християни ги почитат сред Светите Седмочисленици.
По традиция на 14 февруари в страната масово се отбелязват и два други празника - Денят на лозарството и виното, с който по стар стил се почита Св. Трифон и денят на Любовта, посветен на празника на католическия Св. Валентин. Днес, в България се отбелязва и деня на археолога, отново свързан с Трифон Зарезан и богатата история на виното в културата и бита на народите, населяващи нашите земи през вековете.
Екипът на EspressoNewas честити на всички, които днес намират повод и желание да празнуват!
EspressoNews