Докосване до морето

2265 преглеждания

Пътепис на Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца

Това е разказ за едно пътуване преди доста време. Някой ще каже, че няма нищо интересно в едно пътуване по една магистрала, която ни води до един много известен български град - Несебър. Може и така да е. Но това е пътуване към моето първо докосване до морето и искам да ви разкажа за него - незабравимо преживяване за мен.

Лятото беше в разгара си. Слънчевите лъчи проникваха през стъклото на колата и нежно галеха лицето и косите ми. Нетърпеливото очакване, което ме беше обзело, ме караше да поглеждам често часовника. За пръв път отивах на море, това беше първото ми „голямо“ пътуване. Отивах на непознато място, щях да се срещам с много непознати хора, а това за мен е нещо истински значимо. Нямах търпение да видя морето и Несебър. Пътувахме около шест часа, които ми се сториха безкрайни. Имаше много хора, които също като нас пътуваха за морето и също като нас бяха избрали за своето пътуване магистрала „Тракия“. Монотонен и еднообразен асфалт, ограден със сиви мрежи, нямаше много места за спиране, дори не се виждаха околните селища, а само табели - може да е удобно, но е и много скучно. Пътувах с моята леля и нейната приятелка Нина - три момичета на различна възраст, готови всяко по свой начин да се забавлява. Правехме си планове за това какво ще правим, след като пристигнем и се смяхме през цялото пътуване. От време на време спирахме, за да хапнем, след което продължавахме. Имах чувството, че магистралата няма да свърши никога и пътуването ще продължи цяла вечност. 

Първо усетих острия мирис. А после съзрях синьо-зелената безкрайност, която погледът ми трудно обхващаше. Морето ми се видя удивително, спокойно и красиво. Цветовете му преливаха и не можех да разбера къде се сливат с яркото синьо на лятното небе. Почувствах се малка пред това необятно чудо на природата. Нямах търпение да се докосна до него.

Пристигнахме в Несебър. Посрещна ни домакинята - сърдечна, усмихната, гостоприемна. Мястото беше близо до един от плажовете в града. Настанихме се в малка, но пък доста комфортна стая. Единодушно решихме, че първото място, където ще отидем е плажът.

Пясъчната ивица беше много голяма. Толкова много хора, цветове и звуци. И толкова много емоции. Когато обаче видях морето отблизо, останах безмълвна от това колко е голямо и колко е красиво. Събух обувките си и смело вървях боса по пясъка. Беше толкова мек и толкова топъл.Бавно се приближавах до морето и неусетно потопих краката си в него. Никога не съм си и представяла, че това може да бъде толкова възхитително. Много деца играеха с родителите си на пясъка и в морето. Вълните изсипваха на брега миди и дребни раковини и аз реших да събера от тях, за да ги занеса на мама. Слънцето залязваше, а морето отразяваше светлината и изглеждаше още по-спокойно, обагрено в червено. Беше удивително красиво.

Върнахме се в хотела, за да се приготвим за вечерта. Предстоеше ми разходка в Несебър.

Новият град ми се стори спокоен и обикновен. Навсякъде имаше много и най-различни цветя, подредени красиво. По улиците имаше много хора, чуваше се реч на различни езици, всички изглеждаха бодри и щастливи. Докато вървяхме към Стария град, ние спирахме да правим снимки на красивите градини и пълните с хора големи улици. В една от градините бяха изложени стари снимки от Несебър - беше ми любопитно да видя как е изглеждал градът преди и как изглежда сега. Всички къщи и улици от снимките изглеждаха запазени, въпреки че са построени преди толкова много години. Това е нещо удивително! На една от снимките видях вятърната мелница – символ на града. Нямах търпение да я видя на живо. И точно тогава тя се озова  пред погледа ми. Беше много по-голяма. Изглеждаше като филмов декор, като част от друго време и някакъв друг приказен свят.

Не пропуснахме да се снимаме със символа на града и продължихме към Стария град. На входа един човек свиреше на гайда. Имах чувството, че се пренасяме в друга епоха. Звуците на гайдата, изтръгнати сякаш от неземна сила, създаваха очакване за нещо вълнуващо. В началото попаднахме на обичайна гледка за повечето курортни места - с магазините за дрехи, чанти и обувки, слънчеви очила - като на панаир. По-нататък обаче атмосферата беше съвсем различна. Чарът на това местенце се криеше в старите къщи, каменните улици, малките магазинчета... Във всяко от тях се продаваха картини или сувенири, кожени и дървени изделия, глинени съдове.

Леля ми предложи да си купим картина. С нея започнахме да разглеждаме пейзажи от Несебър. Харесахме два - изображение на кея с лодки и на вятърната мелница със Стария град зад нея. И двете бяха нарисувани от местен художник. Колебаехме се коя да изберем, но накрая стигнахме до единодушното решение, че ще купим и двете. След това се отправихме към сергия, на която бяха изложени интересни кожени бижута. Харесах си две кожени гривни. И до ден днешен ги нося. Бяхме изморени и седнахме в едно голямо кафене, намиращо се на главната улица.

Наблизо забелязах няколко пъстри папагала. Цветовете на перата им бяха много ярки. Птиците бяха доста едри, не бях виждала такива породи преди това. Хората се снимаха с тях и аз също поисках да си направя снимка с някои от тези красиви животинки. Вниманието ми привлякоха два папагала Ара - единият беше син, а другият – яркочервен. Избрах тях, след което собственикът ми подаде червената птица, а синята постави на рамото ми. Не вярвах,че някога ще се докосна до този вид папагали. Оказаха се много мили и дружелюбни  птици. Разбира се последваха няколко снимки.

Миналото - вяра и сила

Разходката ни продължи из останките от античността, които са навсякъде из Стария град. Бях на единадесет години, но вече разбирах защо хората проявяват интерес към запазените старинни храмове и крепости наоколо. Не бях  виждала нещо подобно дотогава. Почувствах се свързана с хора от древни епохи, питах се как са живели и какво се е случвало между тези стени, дали са се удивлявали на морето. Всичко ми се струваше много красиво и вълнуващо.Не знаех какво ме очаква през следващите дни в Несебър и край морето, но опредено този ден остави следа…

Продължавам да обичам Несебър. Вече няколко пъти съм ходила там. За жалост, сега сергиите с очила и бански завземат все по-голямо пространство сред старините на Месемврия. Но аз съм съхранила онова удивително силно усещане от първото ми докосване до морето.

Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин