Село Байлово - сгушеното китно селце в Западна България. Но защо ли това селце е толкова прочуто? Защо когато чуем за това чудно, малко място, се сещаме само за един човек? В главата ни изниква личността, наричана още „Светецът от Байлово“. Човек с голямо сърце. Човек, който е избрал да прекарва времето си пред храм-паметника „Св. Александър Невски” със свещ и пластмасова чашка в ръце. И когато се доближиш до този „ангел“, сърцето ти спира...Цялото ти тяло настръхва и изпитваш възхищение. Усещаш само и единствено чистота в душата, хармония, ДОБРОТА!
„Пазете си душите. Няма ли вяра сте загубени!“, казва дядо Добри.
Тихичкият и спокоен „просяк“ прави наистина огромни чудеса. Той не проси за себе си, той проси, за да дарява. Избрал да продължи по един може би тежък път за нас самите, но изпълнен с истинско щастие път за него. Но какво ли го е накарало да тръгне по този път. Малко хора знаят за неговата проява на обич към Бог. Моята баба ми е разказвала как било започнало всичко това:
„Дядо ти Добри не помни своето детство и учение. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му. Времето, по което „дойдоха германците“. Тогава през една от бомбардировките над столицата снаряд пада близо до него и почти го лишава от слух. Той е стоял на покрива на една сграда. Всичко около него е било страшно и гледката пред очите му го е плашила. Замислил се каква е неговата мисия и какво прави на това място. Именно тогава бил моментът, когато истински изпитва потребността да общува с Бог. От тогава дядо ти Добри започва да обикаля манастирите. По този начин излиза от границите на светското и продължава пътя на духовността“, думите на моята баба, които ми дават ясен знак защо добрият старец прави всичко това в момента.
Преминал през тежки житейски изпитания, той никога не се отказва от своята мисия - да дарява средства за манастири, църкви и храмове в родната си страна. Дори този достоен за подражание човек избира да дари всичките си имоти на църквата. След като прави това дело, близките му го гонят от родния му дом, но той не проявява лоши чувства към тях. Как избира да продължи ли? Заживява в малка пристройка на църквата на село Байлово. Дядо Добри е човек, който не обича да говори за себе си. Не харесва и показността, която повечето хора ще изразят, когато помогнат дори с нещо минимално. Големи са постиженията и дарителските дела на дядо Добри. Не случайно става и най-големият дарител на храм-паметника „Св. Александър Невски“.
В навечерието на „най-българския“ празник - 24 май, светецът от Байлово дарява сумата от 35 700 лева за храм-паметника. Това негово дело се счита за най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма. Още дарява и 10 000 лева за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лева са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. Дядо Добри избира всеки ден да ходи с пеша или автобус до София. Там той тихичко и спокойно сяда пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, изважда своята чашка и прекарва своя ден в събиране на средства. На вечерта се прибира обратно в местенцето, на което е отседнал и се чувства доволен от своето дело.
Това е човекът, за когото скромността, добротата и честността са най-важните качества, които трябва да притежаваме. Смъртта на този ЧОВЕК разплака цяла България. Денят е 18 февруари 2018 г., а мястото - Кремиковският манастир, където „ангелът“ прекарваше последните си години. На 103 - годишна възраст си отиде човек, който няма да бъде срещнат дълго време. Това не бе загуба само за близките му, това бе загуба за цялата родина. Имаше защо...Той бе символ на доброта, любов, чиста душа и вяра, че доброто винаги ще продължи да съществува.
„Добрата воля е справедлива и истинна. Всичко в нея е добро. Не бива да лъжем, да крадем, да прелюбодействаме. Трябва да се обичаме един друг, както Бог ни обича“, думи, които ще помня и ще споделям дори и на моите деца.
Човекът с потурестите панталони и старото скъсано палто, бялата брада и дълга коса, спокойният поглед и чистата душа, голямото сърце и името, носещо доброта... С това ще запомня дядо Добри. Един от най-добрите хора в България.
Снимка: Ясен Джабиров, Монумент Дядо Добри - първият паметник на Доброто в България - Facebook
Материалът е изготвен Мария Стоева ученичка, в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“, гр. Ботевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
