„- Какво е доброто за теб?
- За мен ли? Не знам. Защо ме питаш?
- Когато в сънят си ме видиш и чуеш, ще си спомниш за мен и ще разбереш.“
Това е разговорът с дядо. Моят дядо, моят символ за доброто, моята надежда и вдъхновение. Не го познавате. Той не е известен певец, артист или музикант, но е моят дядо. Най-ярката звезда в моето небе - в цялото небе.
Роден е през 1956 година в село Крушовене, близо до град Плевен. Всички го познаваха - Димитър Попов. Човек с голяма и знатна фамилия за жителите на селото. Беше шофьор на автобусът, който пътува до там. Винаги го поздравяваха с усмивка и той им отвръщаше със същото. Когото и да попитате за него, всеки би Ви казал по няколко добри думи. Защото той го направи - успя да предаде своят позитивизъм на всеки, който успя да се докосне до него.
Всеки в този живот си има майка и баща, следователно има баба и дядо. Може би ще си кажете „Няма нищо специално в това да имаш дядо“. Да, но за мен има. Той успя да превърне детските ми години в приказка - научи ме да пиша, да чета, да смятам, научи ме да бъда добра, обичайки. С много рани и негова помощ започнах да карам колело, а по-късно отново с общи усилия разбрах, че когато часът е 9:45, всъщност можем да кажем, че е „десет без петнайсет“. Той успя, с любов и постоянство, да сложи много парчета в пъзела „Аз“.
Когато човек го погледнеше, някак си вдъхваше респект. Беше висок и едър, общо взето голям човек, точно каквото беше и сърцето му. Светлите му очи бяха пълни с любов, а грубите му ръце прегръщаха по-хубаво и по-силно от когото и да е. Вие не го познавате. Той не е променил живота Ви, но промени както моят, така и на цялото ми семейство. С малки, незначителни на пръв поглед, забележки ми даваше едни от най-ценните уроци по доброта.
На село, заедно с баба гледаха много цветя. Цветята не бяха просто „поливани“ и „насадени“ за красота. Те бяха част от живота ни - бяха гледани с любов, подредени по разкошен начин…просто да ги наблюдаваш и да им се радваш. Аз, разбира се, тук влизам в ролята на малкият помощник и в същото време ученик. Грижейки се за цветята заедно с него, той ме научи, че отношението към тях е като това към хората. Грижата е най-голямото добро. Наблюдаваш красотата и се грижиш за нея. Не е лесно да отгледаш голямо и красиво цвете, но когато видиш крайният резултат, осъзнаваш, че си е заслужавало. Казваше ми: „Бодли и плевели има много, махай ги“. За да искаме да сме обичани, трябва да обичаме. А когато плевелите станат в повече - отстраняваме ги, за да не заличат или попречат развитието на красотата и обичта в градината ни.
Скъп и забавен спомен ми е още един дядов урок. Не е житейски, но е доста важен. Печатните букви бяха „лесна работа“, но ръкописно „Д“ беше най-големият ми кошмар. Хващаше ръчичката ми и с негова помощ успявах, но когато ме оставяше сама, ръкописно „Д“ се превръщаше в осмица. Все ми повтаряше „Хайде де, нашата буква ли няма да успееш да направиш?“. Буквата е „наша“, защото аз съм Даяна, а той е Димитър. Какво съвпадение само…Това е и буквата на доброто. По-късно се научих да чета. В къщата ни беше и все още е пълно с книги. Не знам дали се дължи на това, че повечето от рода ни бяха учители, но това беше неговият свят, неговата страст - книгите. Обожавах обедните ни почивки. Той лягаше, а аз сядах до него и започвах да чета - „Грозното патенце“, „Пинокио“ или пък „Червената шапчица“. Също така бях изключително горда, че в първи клас рецитирах без проблем „Хаджи Димитър“ и „Опълченците на Шипка“. Когато пораснах - исках да пиша приказки, в които доброто побеждава. И какво ме спря? Абсолютно нищо. Баба имаше стара пишеща машина, взех бели листи и започнах. Нямаше по-приятно нещо от това, да гледам с какъв интерес четат „приказката“. Така година след година, аз започнах да се потапям все повече и повече в света на литературата. В тази среда - на четене и писане, той ми показа колко е красив и ценен езикът ни, колко забавно и интересно е да умееш да си служиш с него. Научи ме да ценя думите, защото освен интересни и забавни, могат да бъдат и опасни.
На село имаше различни животинки. Нашите бяха особени - не просто хранени, а като цветята - гледани с любов. Никога не са удряни или тормозени. Дядо запали моята любов и загриженост към всичко живо. Роди се в мен една голяма отзивчивост и желание да помагам на всяко живо същество, изпаднало в беда. Започнах да се възхищавам на лекарската професия, виждах я като героизъм. И когато слагах просто марля и лепенка върху рана, аз се чувствах герой. Той ми вдъхна този героизъм, повтаряйки ми „Ти ли не можеш? Ти винаги можеш!“.
Липсват ми сутрините, в които той четеше дебела книга или вестник. Все още усещам уханието на липов чай и препечени филии. Щом усещам, значи чувам, все още чувам звънливото „Добро утро!“. Сега той не е тук. Не можем да се посмеем заедно, да почетем или пък да си поговорим. Но знаете ли какво би казал той? „Ти ли не можеш? Ти винаги можеш!“
„-Е, сега като си спомни, можеш ли да ми отговориш?
- Мога, но ти сам каза, че само си спомням. Значи всичко е само в главата ми…само в моето съзнание. Тогава доброто е плод на моите мисли, памет и въображение, така ли?
- Къде съм аз?
- В сърцето ми.
- Заключи и добротата си там. Ти винаги можеш.“
Той е моето вдъхновение и пример за добро. Той е моят учител, постъпките, жестовете и любовта му го доказват. Не е оставил следа в историята или във вашите животи, но успя да „зарази“ мен и семейството ми с добротата си. А аз като един от главните „преносители“ ще продължавам да „заразявам“. Макар и физически да не е до мен, в съзнанието и сърцето ми той и уроците му са на почетно място. С годините, може би, ще се връщам в детството, за да откривам още поуки, опит и доброта.
Снимка: pixabay.com
Материалът е изготвен от Даяна Вълчева, ученичка в СУ „Стоян Заимов“, гр. Плевен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
