Ерол Рахимов Ибрахимов (Капитан Йогурт) е роден 16 май 1969 г. в София, добил популярност като вокалист и басист на музикалната група „Уикеда“. С Уикеда създава пет албума – „Революция“ (1999), „Затова, защото“ (2000), „До тук“ (2001), „Осъзнай се класово“ (2003) и „1618“ (2004).
След разпределението на родителите му , той живее до две годишна възраст в Бургас. През 1971 година се установяват в Божурище. Майка му – Зорка, учителка в СУ „Летец Христо Топкракчиев“, баща му Рахим е преподавател в София. Поради липсата на детска градина, прекарва повечето време на работното място на родителите си. Ерол има страст към планинарството и доста често е взиман на походи. Едва десет годишен се изявява като планински водач на учениците от училището на баща му.
Ежедневно прави „спектакли“ в дома си, като дете е доста социален и жизнерадостен. От ранна детска възраст с приятелите си слуша метал групи като Айрън Мейдън и Металика, както и рок групи като Ей Си/Ди Си и Лед Цепелин. Неговата артистична натура идва от вниманието и грижите на семейството му. Баща му казва, че въпреки тежкия труд(в последствие от учител става строителен работник) най- важното нещо са децата му. „Децата обогатяват, не отнемат.“ - казва Рахим.
Учи в художествената гимназия, по време на възродителния процес е изгонен от нея. Ерол е отчаян, но получава подкрепата на своето семейство, което му казва: „Ти си роден тук, без значение е твоето име, ти носиш българския дух и специфичния аромат на тази земя. Тук ще растеж и ще се развиваш като личност.“. Той се връща да учи в Божурище, първоначално приятелския му кръг са група любители художници, впоследствие се ориентират към музиката. Музикалният талант на Ерол води началото си от неговата баба, която има изключителен глас. Закърмен от детството си с българския фолклор и любовта към книгите, неговото развитие е пряко свързано с тях.
В юношеските си години той и неговите приятели, решават да си направят група. Свирят в дома на техен приятел, а след това в салона на старото училище. Молят директора да купи апаратура, но за тяхно огромно разочарование им е отказано, за това започват сами да събират пари. Първото име на групата е „Сафари“, „Полет“, „Сплин“ и накрая я наричат „Уикеда“. Един от най – известните членове на групата е Ивайло Ранов (Шеки).
Ерол е роден организатор, той организира и наставлява групата, пише текстовете и композира музиката. „За да правиш истинско изкуство, трябва да отразиш това, което си ти.“- напомня Рахим на сина си. Така музиканта остава верен на своята интуиция.
Една от хитовите песни, която набира популярност сред неговите съвременници и до днес, е песента „А ние с Боби пием кафе“. Тя е създадена през 1992 година, когато групата все още се казва „Сплин“, първоначално е рок, но през 1998 става ска песен. Той е лиричен без да е сантиментален, леко груб без да е вулгарен. Ерол намери чувството за мярка в изкуството. В България не се отдава нужното внимание на творците и артистите. Светът се крепи на изкуството, рядко хората на изкуството могат да покажат своята индивидуалност. Ерол, като дете на прехода, е ясен пример, че въпреки обстоятелствата и времето, човек може да следва и сбъдва мечтите си.
Материалът е изготвен от Елина Бойчева, ученичка в 9 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.