COVID-19 беше като една изненада, която повечето хора не очакваха и не желаеха да получат. За много кратко време изпаднахме в положение, в което трябваше да се поставим в социална изолация. Много хора бяха принудени да се отделят от близките и приятелите си, за да опазят своето здравословно състояние. Изпадайки в тази ситуация, те обърнаха внимание само на негативната страна на нещата, но не и на позитивната такава. Вирусът ни раздели физически, но всъщност ни събра емоционално.
Милиони хора по цял свят трябваше да се изправят пред лицето на неизбежно идващата пандемия. За да предпазят себе си и близките си от застигащата ги опасност, им се наложи да се откъснат максимално от обществото и целия външен свят. Това ги постави в положение, в което от тях се очакваше да стоят мирно в домовете си, чакайки грипната вълна да отмине. Хиляди останаха без работа и без доходи, с които да издържат себе си и семействата си. Други продължиха да работят от вкъщи. От друга страна, за учениците и студентите беше намерен алтернативен метод, с който онлайн да продължат своето обучение. Така животът на хората се промени из основи. Те започнаха да живеят по различен начин и да се приспособяват към новите условия малко по малко. Колкото и трудно да им беше, те нямаха особен избор.
Всеки ден чуваме нови и нови новини за смъртни случаи с нарастващ брой по света. Тези притеснителни данни започват да тревожат обществото все повече и повече като вредят на неговото психическо здраве. Често хората споделят в социалните мрежи за случаи на депресии, паник атаки, притеснение и други, които се дължат на всички тези негативни сведения. От друга страна, световната икономика изпада в криза. Безработицата взема превес. Хората се запасяват с огромно количество продукти като по този начин някои остават без достъп до такива. Струпват се граждани пред супермаркетите, неосъзнавайки, че това разраства риска от разпространение на вируса. Освен това, онлайн обучението, което беше въведено, лишава много деца и младежи от такова, тъй като доходите им не покриват сумите за необходимата технология.
Въпреки всички тези негативни страни и проблеми, породени от пандемията, има и позитивни такива. Хората, изпаднали в нужда, получават помощ и подкрепа всеки ден от познати и непознати. Човещината се проявява, независимо тежките обстоятелства. От своя страна, учащите също биват подпомогнати със средства за електронни устройства, с които да получат достъп до онлайн обучението и да продължат своето развитие. Противно на очакванията на много места то работи и държи връзката между учители и ученици. Така те продължават своя прогрес и израстване, като не позволяват епидемията да ги ограничава. Най-ценното, което това положение предоставя на хората са моменти, прекарани със семейството. Бидейки вкъщи, те разполагат с достатъчно време да обърнат внимание на близките си. Много често забързаното ежедневие измества комуникацията между тях на второ място. Сега всички имат възможност да поправят това и да бъдат заедно. На светли празници като Великден например хората оценяват това, което имат, дори то да е малко. Типично за българите е да празнуват пищно тези светли празници с приятели и роднини. Тази година обаче това не беше възможно. Независимо това сънародниците ни останаха само с най-близките си вкъщи. Те не позволиха вирусът да помрачи тяхното настроение и останаха позитивни, надявайки се лошото да отмине. Времето, прекарано заедно, им даде удобен случай да се опознаят и да преоткрият себе си. Човекът получи шанс да вникне в самия него и да се погрижи за здравето си. От друга страна, той имаше и възможността да направи всичко това, което не е могъл и да му се наслади.
Епидемията е нещото, което може би ни съсипа от части, но и изгради като хора. От една страна отне много от нас, но от друга и ни даде. Помогна ни да проявим човещина и да подадем ръка на тези в нужда. Предостави ни време и възможност да сме с близките си. Накара ни да оценим това, което имаме и да се радваме на всеки един миг заедно. Дори и пълна с негативизъм, пандемията не ни разедини, а напротив, дори ни събра.
 Туризмът - бъдещото устойчиво развитие на село Чавдар |
Материалът е изготвен от Патрисия Николова, ученичка във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин