Празникът на мартеничките

1868 преглеждания

Само в България идването на пролетта се посреща с традиции от старите времена. На 1 март всички българи закичваме на ревера, ръката или шията си мартеница, която е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.

В миналото мартеницата не е била украшение, а амулет, който се е изработвал от жената в семейството. В него тя е вплитала своята енергия и наричала с кодове за здраве и сила всяка плетеница, с която щяла да закичи домочадието. Хората са знаели, че през пролетта се събужда природата, която също има своята дуалност и наред с кокичетата и слънцето, е и времето на отключването на злите сили. Така борбата между доброто и злото се подхващала с пълна сила. Не случайно именно по Сирни Заговезни са и кукерските игри по селата, с които се прогонвало злото.

В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, то е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

Поверието гласи, че чвервено-белият конец се носи докато видите първия щъркел или първото напъпило дръвче. Тогава мартеничката се сваля и се връзва на цъфнала овошка.

 

EspressoNews