Царското казино във Вършец - потенциал и разруха

5540 преглеждания

Анализ на Фабиана Върбанова, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец

За изморените от натоварения работен ден, потиснати от многоетажните сгради и стресирани от забързаното ежедневие столичани уикенд туризмът е привлекателна алтернатива за възстановяване на жизнените сили и почивка. Много възможности за презареждане предлага балнеоцентърът на Северозападна България Вършец. Той е съвсем близо до София - на 100 километра. След бързото пътуване през Витиня, по магистралата на международен път Е 79, за да се стигне до това вълшебно място, се преминава през един специален мост между Враца и Вършец. Той е бил построен, за да може цар Фердинанд да стига до любимия си курорт. Освен минералната вода, спа процедурите в луксозните хотели, ценни са спокойствието и зеленината на  втория по големина парк в България. Да, древна Медека и съвременен Вършец са славят с лечебната вода и  минералните си бани, но потенциал за развитието на градчето като курорт има и възстановяването на Царското казино. То се намира в парка, в близост до минералните бани, построени в архитектурен стил късен сецесион. Първото в България банско казино обаче е с десетина години по-старо и е в стила на късния европейски барок. Когато види  тази сграда, човек със сигурност ще поиска да разбере и историята й.

Царското казино във Вършец е първото казино у нас. Създадено е през 1923 г. Наричано е „Царско“, защото редовен посетител е бил принц Кирил, брат на цар Борис III. То е умалено копие на австрийското в Баден, но е проектирано и строено от българи. По време на социализма сградата е преустроена. Красивите арки са затворени с прозорци, а новите помещения са използвани за столова. След промените в началото на 90-те години на ХХ век казиното затваря. И въпреки че хазартът се оказа доста печеливш бизнес, то пустее. Неговата  сграда е собственост на Министерството на здравеопазването, което очевидно има по-важни приоритети още преди кризата с коронавируса. Така държавната собственост е оставена на произвола на съдбата и на безмилостното влияние на разрухата. Въпреки безспорната му архитектурна стойност и възможността да носи приходи. Да… До болка познат сценарий на много места в страната. За съжаление, оказва се, че и местната власт не предприема решителни мерки за опазването на тази уникална сграда. Преди време общината анализирала възможността да се деактува казиното, да стане общинска собственост и кметството да го стопанисва. Късно, твърде късно. Изчисленията показали, че поради 30-годишната разруха, ремонтът би погълнал колосално количество средства - толкова, колкото е едногодишният бюджет на града под Тодорини кукли. Тъй като заедно с казиното, баните също затварят врати, кметът Иван Лазаров предлага самите уникалните сгради  да бъдат реновирани и  да бъдат превърнати в спа центрове, а казиното да функционира като музей или галерия. Инвестиционен интерес все още няма. И най-вероятно няма да има, защото сумата за първоначалната инвестиция е с респектиращ брой нули. Възможността за публично-частно партньорство или за европейски проект не е използвана. Да, тук се построи ледена пързалка и многофункционална спортна зала за близо 6 млн. лв., ремонтира се читалището, но Царското казино, Старата и Новата баня тънат в разруха. А те без преувеличение са архитектурни реликви, носещи послания на историята. Оправдания за това има, но вършечани очакват решение, а не обяснение за проблемите.

Царското казино не е единствената сграда, която вместо да е бижу, е кръпка в градския пейзаж на Вършец. Така е и с киното. Всяка вечер киното кипяло от живот, а в ресторанта му гастролирали оркестри, виенската сладкарница и танцувалните салони били изпълнение с курортисти, а сега всичко това тъне в разруха. Народът е казал „Вода гази, жаден ходи”. Май това е валидно и за Вършец - красиво градче с безценни природни дадености, но със затихващи функции заради обезлюдяването. А има толкова предпоставки да се развие като курорт.

Първата е фактът, че България и Европа имат застаряващо население, което страда от хронични болести, а спа курортът може да облекчи страдания от заболявания на централната и периферна нервна система, заболявания на опорно-двигателния апарат, така и за пиене при заболявания на храносмилателния тракт. Самият начин на живот на по-възрастните курортисти предполага стремеж към спокойствие и търсене на определен тип културни развлечения.

Съвсем близо до града са три великолепни манастира - Клисурския, Лопушанския и Чипровския. Съчетанието на спа процедури, разходки сред прохладния парк и поклоннически туризъм в тези свети места е комбинация на полезното с интересното. Но това изисква съвместните усилията на няколко институции от местната власт, здравеопазването, туристическия бизнес, православната църква. А координацията на усилия е толкова трудна у нас. Не случайно, народът ни е казал: „Орташка кобила и вълци не я ядат”. Е, и нещо друго твърди: „Сговорна дружина - планина повдига”. Инициативни и неуморни хора, които имат икономически интерес и способност да оценят потенциала на курорта, обаче липсват. Всеки тича  по своята писта и сътрудничеството с другите се губи.

Вече споменах, че близостта на Вършец до столицата и централното му място в Северозападна Българя, е предпоставка за развитие и на конгресен туризъм. Разбира се, за развитието на туризма са нужни и кадри, а застаряващото и драстично намаляващо население на Вършец прави невъзможно намирането на квалифициран персонал. И тук стигаме до неразрешимата дилема за яйцето и кокошката. Дали първо местната власт трябва да създаде туристическите обекти, да даде привлекателни заплати, да положи маркетингови усилия, за да привлече курортисти, и тогава ще се намерят желаещи да работят, или трябва първо да дойдат специалисти, които със знанията си да изправят на крака курорта и да го превърнат в предпочитана дестинация, и след това всички да извлекат дивиденти от това. Мненията са много, аргументите противоречиви.

Но аз съм убедена, че както първото писано яйце на Великден се запазва, така трябва да бъдат положени усилия и уникалната сграда на Царското казино да бъде възстановена, защото е първата по рода си у нас, защото е спомен за миналото на Вършец като процъфтяващ курорт. Тя има богата история и може да стимулира посещаемостта на туристите във Вършец, ако започне да функционира. Ремонтът изисква много средства, сградата може да бъде реновирана постепенно, но това няма да са пари хвърлени на вятъра, защото ще донесат реинвестиции. Престъпно е да занемаряваме и да оставяме красотите на родния ни край да запустяват, защото ние сме тези, които губим от това.

До мидената ферма и обратно

Материалът е изготвен от Фабиана Върбанова, ученичка в СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин