22-годишният Боян възражда стара чипровска рецепта за правене на баница. Какво накара младото момче, родено в Чипровци, да се заеме с тази трудна задача?
Боян Иванов е млад и предприемчив,спокоен и уравновесен.Средното си образование завършва в Природо-математическата гимназия в Монтана, а висшето си продължава в Технически университет-София,със специалност „Електроника”. Спира следването си третата година, за да може да отдаде цялата си енергия и труд в основаването на чипровска пекарна „Кипро”в столицата.
Баницата се прави по стара чипрвска рецепта, задължително с кори направени в Чипровци.
Баничарницата се намира в София, квартал „Хладилника”, улица „Сребърна” 15. Кое накара Боян и съдружниците му да заложат на нещо толкова познато и същевременно различно?
Как се роди идеята за основаването на чипровска пекарна в София?
Аз и братовчед ми бяхме на бригада в Америка и разполагахме със свои собствени средства, решихме да ги вложим в нещо продуктивно. Да създадем нещо наше, което би се харесало на хората. Искахме и да помогнем на родния ни край, при което се сетихме за чипровската баница. Най-хубавата баница, която сме яли.
Какви финаносви трудности срещате заради пандемията?
Всякакви. Общо взето първата една година е нужно време да се разработи проекта, при което ние трябва да го подпомагаме със собствени средства извънредното положение, след като няма поток от хора ни е доста трудно. Защото се налага да продаваме продукт, който досега не е опитван, цената му също не е малка, но все пак използваме качествени продукти и няма как да е по-евтина. Забраната за струпване на много посетители също ни спира, защото не можем да направим официално откриване с дегустация на предлагания от нас продукт. За да може да си покрием разходите, без заплати, трябва да си вдигнем оборота поне 2-3 пъти, което не е невъзможно, но предвид създалата се ситуация ще бъде трудно.
Колко време бяхте затворени?
Отворихме и работихме точно три дни. Целият март бяхме затворени и след като се свързахме с РЗИ и ХЕЙ и не получихме еднозначен отговор, решихме чрез строги хигиенни мерки да отворим.
Как вървят продажбите сега?
До Великден имаше увеличаване на броя продажби. След Великден настъпи голям крах. След това с много бавни темпове продажбите ни се засилваха. Започнахме да работим с „Takeaway“, което малко или много ни помогна. Надяваме се да се оправят нещата. Въпреки, че продажбите вървят нагоре, все още не е достатъчно. Бавно, но славно.
Защо точно баница?
Защото страшно много я обичаме. Баницата е основно традиционно ястие в България. Интересното е, че чипровската баница се прави само в Чипровци, никой не я прави извън града. Всеки, когато чуе за градчето, го асоциира предимно с килими, а от десетки години се правят и страхотни чипровски кори. Баницата е качествена и хранителна. Решихме да я представим в столицата, защото вярвахме, че ще се хареса. Използваме качествени продукти и задължително с кори правени в Чипровци.
Харесва ли се баницата на столичани?
Не можехме дълго време да работим, тъй като отворихме малко преди обявяването на извънредното положение, но всеки, който си е взимал парче баница е оставал очарован и се е връщал отново.
Може ли да ни споделиш класическите продукти за приготвянето на чипровска баница?
Да, разбира се. Продуктите са: чипровски кори, сирене, яйца, мазнина, сол, вода и сода. Освен с традиционната плънка, предлагаме баница и с ябълка, шунка, пепероне или захар-северняшка баница.
Колко инвестирахте?
Много. Повече от 20 хиляди лева. Тези пари включват наема за баничарницата, който започнахме да плащаме още преди декември, абсолютно всичката техника. Ремонтите, които направихме на помещенията, осветлението, вентилацията, документите и целия процес свързан откриването на фирма.
С какви трудности се срещаш?
Най-трудното беше ранното ставане. Ставам в 3 часа сутринта и съм на работа до 16 часа. Трябва вечер да си лягам към 8-9 часа вечерта, за да успея да се наспя и да бъда продуктивен.
От кого се научи да правиш баница?
От баба научих технологията. С практиката успях да се науча да я правя.
Хората от Чипровци харесаха ли начинанието ви?
Да, защото по този начин популяризираме града си. Един съсед беше дошъл в София и настоя да му направим баница, за да я занесе и опита в Чипровци с приятелите си. Хареса им много и каза, че с нищо не се отличава от баницата на баба.
Какво те мотивира толкова силно, за да прекъснеш образованието си и да заложиш на баницата?
Всеизвестен факт, е че образователната система създава работници не работодатели. Не те учи да бъдеш креативен. Образованието е изключително важно, но не мисля, че това, което получаваме е напълно достатъчно. Отдаде ми се възможност да започна нещо различно и реших да опитам. Това, че сега прекъснах, не означава, че няма да го продължа в малко по-късен етап от живота си. Отдаде ми се възможност да започна нещо различно и реших да опитам. Човек се учи докато е жив. Живея в настоящето. Бъдещето е неясно, а миналото е минало.
Как прекарваш свободното си време?
Занимавам се с поддръжка и ремонти на компютърни системи свободното си време карам мотоциклета си. Всяка стара техника ме вълнува и се интересувам от изработката на ретро мотори и коли. От пети клас си мечтаех да си закупя същия ретро мотоциклет като този на баща ми. Мечтая си един ден да обиколя България на две колела.
 Анна-Мария Арсенова - талант и труд отдадени на музиката |
Материалът е изготвен от Мариета Йорданова, ученичка в ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин