„Целувката“ е картина, нарисувана от австрийския художник-символист Густав Климт между 1908 и 1909 г., в зенита на неговия „Златен период“, когато той рисува голям брой творби в подобен стил и техника на позлата.
Платното с формата на точен квадрат изобразява двойка прегърнати мъж и жена, облечени в туники, украсени както в геометричния стил, характерен за съвременното на картината течение „ар нуво“, така и с органичните форми от по-ранното течение на изкуствата и занаятите. Творбата е изпълнена с маслени бои и слоеве златни люспици, което ѝ придава модерно, но и наситено с емоционални спомени излъчване. Картината е притежание на Австрийската галерия в двореца Белведере, Виена и е широко приета като един от шедьоврите на ранния модернизъм. Смятана е за най-популярната творба на Климт и за символ на виенското ар нуво или още югендстил.
Ето и няколко интересни факта за „Целувката“ на Густав Климт:
Поствикторианското общество от началото на 1900 г. възприема „Целувката“ като порнографска, въпреки че и двете фигури са напълно облечени.
Въпреки общественото недоволство, което генерира, „Целувката“ се продава, преди художникът да я завърши напълно. Музеят на Белведере във Виена, Австрия, е купувачът.
Продажната цена от 25 000 крони (приблизително 240 000 долара в съвременна американска валута), е пет пъти по-висока от тази на която и да било картина, продавана по-рано във Виена.
Картината е с размери 180 на 180 см.
През 2003 г. австрийският монетен двор издава 14-грамова златна монета с номинал 100 евро. От едната страна на монетата е Густав Климт, от другата страна, офорт на „Целувката“.
„Целувката“ е последната картина на Златния период на Климт, през която той включва златни листа в своите творби. Тази практика отразява силното влияние на златното детайлно религиозно изкуство от Средновековието, както и на свещените произведения, създадени от художници от Византийската империя. В резултат на това някои смятат такива картини като „Целувката“ за кощунство.
Художникът създава „Целувката“, най-емблематичната си картина, след мрачен провал. През първото десетилетие на 20-ти век Климт завършва поредица, известна като Виенските таванни картини в голямата зала на Виенския университет. Благодарение до голяма степен на голите фигури от тази поредица, утвърдената арт общност ги осмива като порнографски. В крайна сметка Климт, благодарение на богат покровител, изплаща комисионната си от 30 000 крони на Министерството на образованието на Виена и занася картините си другаде.
Един фактор, който отличава „Целувката“ от повечето творби на художника, е включването на мъж и жена заедно. Други картини, които представят и двата пола, включват неговия фриз Бетовен от 1901 г., Изпълнение (Прегръдката) от 1905 г. и Смъртта и животът от 1910 г.
„Целувката“ е менаж на различни училища по изкуствата. Златните листчета се връщат към такива византийски произведения на изкуството като мозайките в църквата Сан Витале. Композицията на произведението отразява влиянието на японските отпечатъци, което се вижда и в някои по-ранни импресионистични картини. Контрастните шарки на наметките на двамата влюбени отразяват движението на изкуствата и занаятите от епохата и като цяло, Климт напои „Целувката“ с елементи от своя стил в стил Ар нуво.
Към приключването на Втората световна война, таванските картини на Виенския университет са сред редица произведения на изкуството на Климт, унищожени от отстъпващите германски войски. „Целувката“ обаче остава изложена в Белведере.
Източник: gustav-klimt.com, Wikipedia, Снимка: Wikipedia
