На дядо, който отлетя твърде рано
Едва ли помня първата ни среща, но в съзнанието ми изниква последната такава. Седяхме двамата край масата и слушах разкази за отминалите дни, разкази, които така жадувам да чуя и сега. Човекът енциклопедия, който имаше всевъзможни знания за дори най-странните на пръв поглед области - от това как се приготвят палачинки, до това как се сваля правителство. Моят дядо - Красимир Тодоров Маджаров, по прякор Факира. Роден през далечната 1951 година в град Берковица, посветил целия си живот на града, хората и занаятите. Той не е актьор, нито пък известен държавник, той е човекът, изживял животите на цял един народ. Той е човекът, чиято история трябва да бъде чута.
Роден в заможно семейство, от малък проявявал интерес към различни занаяти и прекарвал часове в гаража, където непрекъснато измислял нови чудати проекти. Тодор Маджаров, неговият баща, бил един от най-изявените бизнесмени по това време. На територията на Берковица действали три завода - „Мрамор“, „Битова химия“ и „Ком“. Управител на „Битова химия“ бил именно Тодор Маджаров, известен, деен и много отговорен човек. Непоклатима личност с твърд характер. Красимир имал по-малък брат, но в онези времена патриархалността и семейните неписани закони вещаели, че първородният син трябва да поеме управлението, разбира се, ако здравословното му състояние го позволява. Пример за това са думите на жената на Тодор: „Животът ме облагодетелства да имам двама сина, две тежки мъжки ръце, които да продължат завета на мъжа ми, когато му дойде времето“. Годините след Втората световна война били време на непрекъсната борба за оцеляване и женската рожба по-скоро е била в тежест на семейството.
Безспорно дядо имал талант в сферата на бизнеса, записали го да учи в Техникум по механотехника. Красив и строен, младежът въобще не се и замислял за наследяване на фирма и куп подобни семейни проблеми, които го очаквали след завършване на училище. Неговите вълнения били насочени по-скоро към това кой филм ще дават в киното или пък къде ще се събира компанията тази вечер. Напълно разбираемо е това поведение за тези години. Това е и времето, когато се оформя характерът на един човек, в нашия случай качеството, което преобладавало, било инатът. Красимир показвал изключително труден характер на моменти , все пак той бил син на много влиятелен човек. Показателно за тази теория са едни думи , които научих от внучката на учителя на дядо: „Беше умно момче, но не влагаше особено голямо старание над уроците си, както повечето си връстници, но интересното при неговия случай е, че когато го изпитвали, започвал да отговаря грешно, с несъвместими с учебния план хипотези. След време разбрахме, че този инат е бил правен напук на неговия баща и му доставяло изключително голямо удоволствие да донася разочароващи оценки у дома“. Каква ирония, ако повечето ученици се стремят да зарадват своите родители, тук е точно обратното. Личност, която се различава от мнозинството, той бил винаги една крачка напред и никога никой не разбирал какво се случва в мислите му. Всички очаквали от Красимир високи резултати, защото учел това, което му харесва и на пръв поглед му се отдава, и той ги имал, но никой не знаел за тях. Доверието му заслужил само учителят по математика, който бил и негов пръв приятел. Всяка вечер се събирали в квартирата на дядо, за да играят карти. Звучи като невероятна приказка, а всъщност - живот на един разбойник. Разбива мечти, разбива очаквания и чертае сам своя път, неизвестен все още и за него самия.
Ето че дошъл моментът, в който училището свършило и Красимир трябвало да поеме по тежкия път на труда. За да се научи на работа и да открадне занаят, тъй като самоуките му компетентности не били достатъчни, Тодор Маджаров хванал сина си под ръка и право в предприятието. Още на вратата дядо забелязал красива девойка в къса пола и високи обувки в яркочервен цвят, но погледът му бързо бил отвлечен от Тодор, който продумал странни слова: „Това ще бъде моята снаха“. Какво се случило в този момент, съдбата ли се е намесила, или просто това било само бащинска закачка, породена от невежия поглед на хлътналия хлапак? Шега или не, дядо наистина харесал въпросната дама и не спирал да мисли за нея. Още на следващия ден отишъл в къщата й, за да я поиска за жена. Времената отнемали шанса на избор между младите, девойката не знаела какво се случва, но в същото време не продумала и дума. Нейният баща, който бил изключително строг човек, се възпротивил отначало, но впоследствие се съгласил. Така любовта между двамата се разраснала още повече и макар да пламва само от един неочакван поглед, не спряла да гори и до последния миг.
Минали години, Красимир наследил управителския пост, станал дори баща. Тук идва и моментът на голямото дело. След като баща му починал, дългът, който зовял Красимир, бил по-силен от ината, бил по-важен от всичко до този момент. Постепенно нещата започнали да вървят, докато един ден предприятието не посетили много значими лица, които предлагали оферта, която да сбъдне и най-смелите мечти на семейство Маджарови. Сделката се отнасяла до това, да бъде уволнен половината персонал и на тяхно място да бъдат назначени „препоръчани лица“ от наскоро затворен цех. Дядо се възпротивил, не проумявал как може да се играе с хляба на хора, които са служили вярно толкова години? Сделките, които предлагали, били наситени с коварство, задкулисие и най-вече с огромна сума пари. През целия си живот дядо ми е хранен с честно изкарани пари, които го научават да различава лесното от трудното, както и честното от нечестното. Красимир защитил своята работна ръка и отказал купища пари, но съвестта му била чиста. Съвестта не слага хляб на масата. Залогът бил огромен, предприятието било много добре разработено и било обект на хиляди предложения, които потъпкват честта както на дядо, така и на неговия баща, който градил това място в продължение на дълги години. Не издържал повече на корупционни подмятания и живот, пълен с мафиоти, той напуснал фирмата с гордо вдигната глава и влошено здраве. Все пак изходът от въпросната сделка обуславял два варианта - или той, или работниците. Всички, които запазили работното си място, били близки приятели на дядо и до последния му ден. В името на правдата, в името на благодатта на някой друг, непознат човек, дядо загубил позицията, за която се борел години наред. Ако дори сега го попитам съжалява ли за тази си своя постъпка, ще чуя тези думи: „Дядо, никога не забравяй откъде си тръгнал, не забравяй, че човек живее и с две, и с двеста. Стига ми шефския пост, аз съм щастлив от факта, че помогнах на толкова семейства да нахранят децата си само за една позиция разлика“. Постъпка, на която се покланям до земята. Всички ние си казваме, че е човешка постъпката, но кой ще изостави своето семейство, за да помогне на друго в днешно време? Отговорът е ясен. Колко хора биха постъпили така? Братовчедът на Красимир дори му посвещава стихотворение в своята книга, продиктувано от тази постъпка:
Когато има победени,
когато има повалени,
когато има заличени,
няма победители -
и всесилни няма!
(откъс от стихосбирката „Нощта, този дом“ от Петър Петров - Антонов)
Животът продължил, Красимир си намерил работа в златарски цех и семейство Маджарови започнали да мечтаят за втора рожба, която силно желаели да бъде момиче. Жената на Красимир и до ден днешен казва, че ако първото дете е било момиче, никога нямало да роди втори път. Така на бял свят се появява Мария, първото момиче в рода Маджарови.
Красимир е име, произлязло от славянски, което в превод означава „да краси света“ . И наистина, той украсил света на 37 семейства. Един от мъжете, който бил застрашен от сделката със загуба на работата си, казва: „Той не беше само наш началник, а и наш приятел и неговата заслуга за нашето оцеляване по време на сериозна икономическа криза е равна на даването на живот, той ни даде право да живеем и да оцелеем“. Ето и откъде идва прякорът Факира. Той не беше най-добър само при работата с машините, той беше добър в сърцето. Неговата доброта и протегната ръка никога не се измориха, беше готов да продаде своята душа на дявола за благото на отсрещния. Ръка, която дава, не обеднява.
Годините минавали и на 20 март 2021 година внезапно от този свят си отива Красимир Тодоров Маджаров на 69 - годишна възраст. Никой не могъл да повярва на тази лоша вест. Аз също не вярвам, че той си е отишъл завинаги. Гледа ни от небето и ни съпътства във всяко едно изпитание, във всеки един проблем и във всяка една усмивка. Доброто никога не спи и за мен то си има име, прекрасни кафяви очи, гледащи от небето, и едно сърце, което не е спряло да тупти! Той е там, зад хълма, и ни чака някой ден отново да се срещнем, защото „ небето прибира първо добрите, за да ги избави от простата човешка драма“. Животът му беше едно своеобразно олицетворение на Вапцаровото стихотворение „ История“ , което гласи:
Но разкажи с думи прости
на тях - на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
 „Бай Ганьо прави избори“ |
Материалът е изготвен от Каролина Занкова, ученичка във ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
