Ще имам удоволствието да ви запозная с една личност, на пръв поглед съвсем тиха и обикновена, но в очите на близките си е един велик човек, постигнал множество неща в дългия си пълноценен живот.
Името на този авантюрист е Кирил Атанасов Маринов. В късните си години той отправя много помощни дарения в родното си село - Винище и в град Монтана. По-късно пише книга, посветена на живота си - „Моят живот“, в която подробно описва всяко едно негово преживяване в България, лутане из границите и накрая в Германия.
Кирил е роден на 2 март 27-ма година на миналия век в село Винище (област Монтана), произхожда от бедно семейство. Живее заедно с майка си Пена Атанасова, от където идва и младежкият му прякор - Киро Пенкин, баща му Атанас Маринов и брат му Васил Атанасов. Израства в паянтова къщичка, стените, на която са изградени от плет и кал. Времето му прекарано в България е изживяно пълноценно, въпреки бедния му начин на живот. Авторът пише, че получава първите си обувки на 11-годишна възраст, които са с един или два номера по-големи. В началното училище го изключват като е отредена наредба, отстраняваща го от всички училища в страната, без право на обжалване.
Започва първата си работа като трудовак в село Спанчевци - изчуква павета с гранит. Една нощ при него отиват двама милиционери и го арестуват, до сутринта не му казват защо. Арестуването се дължи на това, че при обучението си с оръжие като бунтовен войник не изпълнява нормите си и го задържат за още единадесет дни.
Месеци след това общинският съвет взима решение Кирил да бъде арестуван отново, той няма време за губене и взима спонтанното решение да напусне страната, за да не изложи на опасност живота си.
Дълго време се лута из границите. В Югославия тръгва отново на училище и наваксва с изпуснатия материал. Накрая се установява в Германия в град Франкфурт, където живее брат му - Васил. Прекарва студентските си години там, а след като завършва двамата започват бизнес като търговци на плодове и зеленчуци с една подвижна количка.
Кирил се запознава на рождения си ден с жена на име Дорис. Нейното семейство е дори по-бедно и от неговото. Решават да се оженят на нейната рождена дата. Тук вече можем да наречем Кирил официално „Прокуденият българин с немско гражданство“. Двамата братя решават да се разделят за известно време, тъй като Васил продължава бизнеса със съпругата си, а Кирил и Дорис започват да развиват свой собствен като продавачи в хранителен магазин, от когото започват да печелят и капиталът постепенно се увеличава. Прокуденият българин споделя тайната на успеха си като повтаря как ключът към това да те уважават е „човешкото отношение към хората около теб“. Пише още в книгата си: „Не е срамно да печелиш пари. Въпросът е да ги печелиш честно.“
Жена му Дорис се разболява от рак и доста дълго време се мъчи докато не настъпва нейният край. След 4 години борейки се за живота си тя почива. Кирил е съкрушен и самотен, но „осъден“ да оцелее въпреки цялата самота, която го е обградила. Той трябва да се примири с факта, че вече няма опора до себе си. Започва да се възстановява психически като постоянно си прави екскурзии из държавите, това е неговата утеха. След няколко години почива и брат му след прекаран инсулт. Кирил вече е наистина сам.
Времето летяло и летяло, и всичко започнало да го влече към родната България, докато не решава да се завърне завинаги.
Сигурно се питате какво точно ме е вдъхновило в този човек? Преди време мислех, че богаташите са алчни хора. Интересуват се само от себе си и искат всичко да е в тяхна изгода. Разбира се, че винаги ще съществуват и от този тип хора, но Кирил не е един от тях. Въпреки злочестите събития, които го сполетяват и накрая самотата, която едва не го убива, той не губи надежда да продължи нещастния си живот. За него нещастието е като гориво да помага на другите, затова той взима решението да се завърне в родината си и да започне да помага като дарява с парите, които натрупва през всичките години в Германия. Той е особен човек, който мисли повече за останалите, отколкото за себе си. Той няма какво повече да губи, защото вече е съвсем сам. Вдъхнови ме факта, че този човек е изпълнен с добра енергия, която раздава на всеки, за да го направи щастлив, а щастието на хората го кара да се чувства жизнено добре. Когато се завръща от Германия, построява в своето родно селце часовникова кула по повод влизането на страната в Европейския съюз. С големите си дарения помага за изграждането на детски площадки, социални домове, спортни клубове, закупуване на специализирани автомобили за футболния отбор от моя град Монтана и още много други.
Ще бъда честна и ще ви споделя, че съвсем наскоро разбрах, че този човек е направил детска площадка, на която съм си играла когато съм била на 5 години. Почувствах се добре от тази новина, защото това беше една от любимите ми. Като малка постоянно тичах и лудувах там с приятели. До ден днешен е непокътната и съвсем запазена.
С тъга в душите си се наложи да се разделим с него на 21 април 2021 година. Копнея да се запозная лично с този родолюбец, но няма да имам тази възможност. Съдбата не ми позволи да поговоря с него, дори за миг. Радвам се, че поне успях да прочета книгата му - „Моят живот“, за която споделих по-рано. Смях се, дори си поплаках, но си заслужаваше да я прочета цялата.
Вдъхнови ме това, че този човек не таи зло в себе си, макар и да е нещастен, утехата му за това нещастие е да прави другите около него щастливи и да предизвиква усмивките на децата и възрастните. Това е човек за пример най-вече за по-младото поколение. Малко хора имат куража и търпението да напишат и издадат книга за живота и страданията си. Хареса ми, че Кирил прави точно това, описва всички подробности и дава поуки. След прочитането ѝ се зачудих дали да не напиша своя, с историята на живота си. Да разкажа за всички мои преживявания - били те хубави или лоши, да успея да докосна читателя и да го разходя из моя свят и да го накарам да преживее всичко написано в книгата ми.
Защо пък не? Някой ден ще осъществя тази моя малка мечта. Броят се на едната ми ръка хората, който ме вдъхновяват - Кирил Маринов е един от тях и определено успя да ме впечатли. Заслугата ще бъде негова, затова, че в бъдеще ще мога и аз да напиша своя собствена книга. Щастлива съм, че имах възможността да се запозная с този човек, макар и косвено - чрез книгата му. В неговото сърце винаги има място за болките и нуждите на другите. Той е Човек и доказа колко много цени своята родина. Нека вникнем и се поучим от неговите дела. Даде ни добър пример за това, че светът никога няма да е „розов“, освен ако ние самите не го направим такъв.
„Нещастникът лекуваше нещастията на хората“.
Материалът е изготвен от Филияна Ценкова, ученичка в ПМПГ „Св. Климент Охридски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
