На 1 февруари, за пореден път в село Петърч бяха почетени жертвите на комунистическия режим.
На тази дата през 1945 година Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд остава в историята на Третата българска държава с произнасянето на най-масовите смъртни присъди срещу политици след края на Втората световна война.
Тази година се постави паметна плоча на лобното място на жертвите в околностите на с. Петърч, известно с названието „Гробницата“ по инициатива на г-н Борислав Борисов - кмет на село Петърч и д-р Атанас Тенев- председател на ОбС-Костинброд. Плочата е изработена от общинския съветник в Столичен общински съвет, г-н Димитър Антов.
На паметната плоча е изписано част от стихотворението на Димо Костов –бивш полковник, който след повече от 50 години започва да пише стихове за гробницата.
От 09:00 часа в църквата „Св. Георги Победоносец“ в с. Петърч всички присъстващи запалиха по свещ и се отправиха към лобното място на жертвите на комунистическия режим.
На лобното място над село Петърч беше отслужена панихидата от Отец Желязко Симонов. Кметът на с. Петърч – г-н Борислав Борисов, заедно с кмета на община Костинброд г-н Трайко Младенов, зам.-кметовете инж. ТеодораГогова и г-н Александър Ненов, общинските съветници г-н Мариян Младенов и г-н Димитър Найденов, г-н Димитър Антов –общински съветник на Столична община, Илиян Игнатов, г-жа Светослава Иванова – Директор на ДЦРДУ-Костинброд и граждани почетоха с поднасяне на венци и цветя паметта на всички българи, загубилиживота си в периода 1944-1945 година.
На това “мрачно” място след преврата на 9 септември 1945 година са изведени и избити десетки българи от София и околностите.
В масови гробове са били заравяни телата на невинните убити. По-късно същите ями са използвани за екарисажи в тях са изхвърляни животински останки.
В изграждането на паметната плочата се включиха много граждани - с труд, техника, материали, превозни средства.
Заслуга за изграждането й имат не партия, симпатизанти или определено лице. Заслугата за това да я има е на жителите на село Петърч, които не са забравили, които помнят историята, които всяка година се събират на този ден, за да запалят по свещ, за да преклонят глава по време на злоупокойната молитва, които изминават пътя до гората всеки 1-ви февруари - в зима, кал, студ, за да поставят по цвете в памет на многобройните убити по време на комунистическия режим българи.
Източник и снимки: Община Костинброд
