Ако сградите можеха да говорят, то тази има какво да ни разкаже. Национална хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”- Благоевград, е правоприемник и продължител на традициите на бившата Солунска гимназия. Открита е през 1880 година с акт на екзарх Йосиф в град Солун. По това време, Българската мъжка гимназия е един от най- значимите просветни центрове в Одринско и Македония. Създадена е в резултат на дългогодишните борби на българите за развитие на културата и образованието. Училището е поддържано и утвърждавано с голяма любов от Солунската българска община. Учителите Кузман Шапкарев, Божил Райнов, Григор Пърличев, архимандрит Козма Пречистански и много други възпитаници на най-реномирани европейски университети, възпитават учениците и каляват духа им, вдъхват любов към науката, вярата в българщината и възрожденски порив.
Самата изключителна и величествена сграда „носи“ със себе си духа и историята на създаването си. Още през лятото на 1880 година, деятелят Кузман Шапкарев подготвя план за учебно дело в Македония. Според него, център на просветното дело трябва да бъде столицата на Македония,а именно град Солун. Там трябва да се основат една пълна мъжка и девическа гимназия. През юли, Шапкарев пристига в македонската столица и забелязва развалините в българските училища с намален брой ученици. Българският книжовник е покрусен. Повдига въпроса в Солунската община, след което се взема решение за откриването на двете гимназии. Изпраща се протокол за утвърждаване на Екзархията. С издадения акт,който е подписан от екзарх Йосиф I, са открити учебните занятия в гимназията през октомври на 1880 година,разположена в махалата Айринджик. По този начин, през есента със съдействието на Българската община в Солун и на Екзархията е поставено началото на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Тя започва с два класа, в състав от 100 ученици и четирима учители,а девическата с първи клас (40 ученички) и една учителка. С течение на времето, Кузман Шапкарев получава писмо от архимандрит Козма Пречистансий, в което се съобщава за решението на Екзархията да се открие редовна и пълна българска гимназия с пансион.
През октомври - 1881 година в Солунския град пристигат няколко учители, заедно с екзархийския секретар Добри Ганчев, за да открият официално гимназията. В историята ни се приема, че самата гимназия е основана през 1880 година, но Кузман Шапкарев лично приема за начало следващата година.
Но, как се е променила през годините любима ни гимназия? С какво,именно тя е двигателят на успешните личности и какво я прави наистина обекта за успешен потенциал за развитие и реализация? Какъв е броят на учениците от миналите години и сега? Каква е тайната на успеха на една от най-елитните хуманитарни гимназии в България? Това са въпросите, на които можем да отговорим с помощта на многобройните литературни и исторически материали, посветени на гимназията.
В своя доклад, Георги Тренчев - един от възпитаниците на Педагодическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия, дава подробна информация относно училищния живот. Той споделя впечатленията си от уменията както на преподавателите, така и на възпитаниците. Педагогът споменава, че самото Педагогическо отделение е открито през учебната 1887/1888 година на гимназията. Тогава, в I курс постъпват 25 ученика, завършили III клас. В края на годината от тях завършват 23, но продължават във II курс само 17 ученика. Първият випуск излиза през 1888-1889 година и дава тласък на първите 17 учители със специално педагогическо образование. Други интересни факти сочат, че през различните години от седемгодишното си съществуване от 1887-1888 година до 1895 - 1896 година, броят на учениците, постъпили, следвали и завършили Педагогическото отделение в гимназията, е много променлив и в недостатъчна степен установен.
Редица данни ни дават следната екзархийска статистика,в която броят на учениците се променя така,че в периода от 1893 - 1894 година, постъпилите в началото на годината ученици в I курс е 16,а във II курс – 12. От тях, държалите изпит в края на годината в I курс са 14, а във II курс - 12. В годините 1896 и 1897, данните са смущаващи, защото през учебната година няма випуск, понеже Педагогическото отделение е закрито. Още повече, че и през предишната година няма I курс, а само завършващ випуск, състоящ се от 20 ученика, така че няма как да има отново II курс. Според друга екзархийска статистика, боят на учениците през годините от 1887 - 1896 година достига до 160 в първи курс и 132 във втори курс. Това е информацията, която е споделена в доклада на успешния педагог и възпитаник на тогавашната мъжка гимназия. Лично той определя Педагогическото й отделение като вид педагогическо училище,което успява за двегодишен период да предостави необходимата подготовка на бъдещите учители. Тренчев определя Педагогическото отделение като вид педагогическо училище, което успява за двегодишен период да предостави необходимата подготовка на бъдещите учители. В това отношение, отделението играе роля на двигател за добро начало на развитето на българското учебно дело в Македония и Одринска Тракия. Като един пророк, той предусеща, че гимназията ще се утвърди с годините като авторитетно и специално място в живота на голям брой ученици и учители. В действителност става точно така.
През 1991 година, със заповед на Министъра на народната просвета е открита Национална Хуманитарна Гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Оттогава училището с гордост продължава традицията да дава висококвалифицирано образование и да развива редица умения у учениците. Днес в Хуманитарната гимназия работят 54 висококвалифицирани учители, обучаващи над 500 ученика в профилите „Хуманитарен“ и „Изкуства“. През 1984 година е поставено началото на профилираното обучение с приемането на една паралелка с изучаване на Изобразително изкуство. През 1989 година е приета първата паралелка с разширено изучаване на Музика, а от 1991 година се осъществява разширено изучаване на Български език и литература. Като това прави НХГ уникално по рода си училище в региона на югозапада. Сградата, запазила автентичния си вид, запазила духа на нейните създатели, е стълбица към успеха за всеки, прекрачил прага й.
Националната Хуманитарна Гимназия е работлница за победители. Така наричам аз своето училище. Щастлив съм, че все още имам възможността да развивам своята личност и да градя себе си в тази сграда. Всеки път, когато я погледна се сещам за историята и изпитвам гордост. Това е мястото, което ме изпълва със знанията и самочувствие, че ще се реализирам успешно. Наши възпитаници печелят първи места на различни престижни конкурси, както в страната, така и в чужбина. Завършилите гимназията също се реализират успешно в редица области, като музика, изкуство, политика и др.
Историята на нашата гимназия е история за борба, смелост, изпитания и отстояване на българщината. Тя ще продължава да се пише, докато в нея се учат талантливи и сподобни хора! Какво ли би ни казала сградата,ако можеше да говори?! Аз знам! И то е, че тя е истинският двигател за реализации и сбъдване на мечти! Тя е - Национална Хуманитарна Гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.
Материалът е изготвен от Петър Стойнев, ученик в НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Благоевград, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“
„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Samsonite, BHTC , ОСКАР-ЕЛ
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg, obekti.bg, Teen Station
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца