В такива моменти се вижда кой е силен и отговорен

Живеем в размирни времена, когато всичко се променя за секунди. Появата на вируса COVID-19 само очерта още по-ярко контурите на тези объркали живота ни събития. Имаме ли вина за случващото се? Готови ли бяхме за промяната? Дали животът ни в бъдеще ще бъде по-мирен и хармоничен? Достатъчно сериозно ли подхождаме към ситуацията? Ще станем ли по-отговорни и будни за в бъдеще?

 

В началото не го приемахме сериозно. Вируси и грипове върлуват всяка година. Оказа се, че този вирус не е толкова безобиден. Все повече хората се уплашиха и изпаднаха в паника. Единственото, което се очакваше от нас тогава беше да си мием ръцете по-често.

 

На 13 март обявиха извънредно положение. Това оказа сериозна промяна в нашето ежедневие и живота ни като цяло. Повечето хора реагираха бурно на мерките за сигурност и най-вече на изолацията и ограничението да излизаме само, ако наистина имаме нужда. Това наложи лишения, на които не бяхме свикнали - без срещи с приятели, без училище, без обичайните козметични процедури и всякакви приумици, които би могъл да се сети човек. Не трябваше дори да се ръкостискаме и да се доближаваме до хората около нас. Все неща, които преди приемахме за даденост. Извънредното положение ни изправи пред картини, които не бяхме виждали до този момент - празните улици, опашките пред магазините.

 

Все пак вярвам, че промяната почти винаги е за добро. Тя е неразделна част от живота ни. Начинът, по който реагираме на нея дава и различно качество на живота ни. В такива моменти се вижда кой е силен и издръжлив. За да оцелеем, трябва да умеем да се приспособяваме и да устояваме на промените. Така природата ни учи да оцеляваме, но и да живеем. Да, страшно е. Тежко е. COVID-19 взе и продължава да взима хиляди жертви по света. Дали все пак можем да се справим с това, което зависи от нас?

 

Всички, които налагат строгите мерки , искат да ни опазят. Вярвам, че го правят за наше добро. От нас в цялата тази ситуация се очаква да пазим себе си и близките си. Мерките показаха колко непостоянни сме, как трудно стоим на едно място. Всъщност имаме ли полза от безцелното движение? Не е ли по-добре да се обърнем към себе си на първо място, към семейството си и към онези изконни неща, около които динамичното демократично общество обичайно просто гравитира? Нужно е да пазим близките си, защото за възрастните ни баби и дядовци едно наше излизане и непредпазливост могат да бъдат фатални. Постоянно се оплаквахме от забързаното ежедневие, защо сега не използваме момента?

 

Видяхме възрастните и децата с добри сърца, които даряват пенсиите си и спестяванията си, за да помогнат на болниците. Видяхме и стотиците доброволци, които помагат с каквото могат. Кризата има не само здравословни, но и икономически измерения. Много хора загубиха работата си. Ще има бюджетни ограничения, но човек така или иначе свикна и прие да потребява повече отколкото има нужда. Не ни трябва толкова тоалетната хартия.

 

Пандемията промени ежедневието ми, както на много други хора. Стоя си вкъщи, почти не излизам. За щастие живея в къща и мога да използвам двора, да се разнообразявам и движа. През останалото време провеждаме дистанционно обучение. Учителите достатъчно съвестно изпълняват задълженията си и взимането на нов материал протича гладко. В началото беше малко трудно, докато свикнем с новия начин на работа. Много неща липсват и не са същите - няма ги близостта, вербалния контакт. Преди пак се взирах в монитора на компютъра или телефона, но беше основно, за да прекарам часове в социалните мрежи.

 

Сега е времето да изпълним всичко, за което преди не сме „имали“ време. Аз се опитвах да готвя. Експериментирам с козунаци и различни вариации на палачинки. Натрупаните килограми ги изразходвам, като правя упражнения. Стига да продължи по-дълго тренировката и да е по-интензивна, тя има достатъчно голям ефект. Четенето на книги също е добър вариант. Имаме предостатъчно време, за да научаваме всеки ден по нещо ново. Книгите за личностно развитие ми помагат да приема случващото се по-лесно, да бъда по-спокойна, имайки надежда за по-доброто бъдеще.

 

Можем да се учим за нещата от живота и да се развиваме в избраната от нас сфера, чрез безброй многото възможности, които социалните мрежи ни предоставят. Нужно е да попаднем в подходящата среда. За първа година на Великден не отидох в черквата. Това не ми пречи да боядисам яйца или да запаля свещичка у дома. Вярата не е нужно да се изразява само в черковно помещение. Според мен е достатъчно да бъдем добри и праведни хора. Смирени и благодарни.

 

Пандемията ме накара да се замисля какво съм имала. Колко щастливо и безгрижно съм живяла. За спокойния живот, който сме водели. Може би не сме го оценявали, защото не е имало какво да ни липсва? Дали? Хората се отдалечиха един от друг физически, но останаха заедно. Страната ни подходи сериозно. Лекарите и полицаите продължават да изпълняват задълженията си, правейки живота ни по-спокоен и сигурен. Надали след вдигането на извънредното положение отново толкова бързо ще имаме същата свобода и начин на живот. Вирусът няма да изчезне изведнъж. Но ние ще сме станали по-силни, по-борбени и отговорни.

 

В този живот нищо не е само бяло или само черно. Истината е някъде по-средата. Предлагам да се съсредоточим върху позитивното. Заобиколени сме от толкова много добрина. Борбата с този вирус може да бъде ново начало за осъзнаване на своята свобода, на своите приоритети и способности, на осмисляне на глобалната връзка между хората, между човека и могъщата природа в 21.век.