Отбелязваме ноември като Месец за борба с рака на белите дробове. Целта е да се повиши обществената осведоменост относно едно от най-разпространените онкологични заболявания, както и да се акцентира върху значението на ранната му диагностика и възможностите за съвременното му лечение.
Белодробният карцином е една от водещите причини за летален изход от злокачествени заболявания у нас, като при мъжете е най-честата причина, а при жените е на трето място. По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая. 5-годишната преживяемост на пациентите, засегнати от рак на белите дробове в страната, е почти два пъти по-ниска от тази в Европа. Това се дължи основно на късното диагностициране на заболяването. Затова е изключително важно да се познават симптомите, да се избягват рисковите фактори, да се провеждат редовни профилактични прегледи и при необходимост – навременни консултации със специалист. В условията на пандемия от COVID-19 това е наложително. От една страна, защото пациентите с рак на белите дробове са изложени на повишен риск от тежко протичане на коронавирусната инфекция, а от друга, защото симптомите на рака на белите дробове могат да бъдат близки до тези на SARS-CoV-2. При белодробния карцином те са свързани с продължителна, дори постоянна кашлица, повтарящи се белодробни инфекции като пневмония, бронхит и др., затруднено дишане, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост и др. В случай, че ракът се е разпространил извън белия дроб симптомите могат да бъдат: необяснима, но прогресираща загуба на тегло, главоболие, умора, болки или необясними счупвания на кости и стави, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата и др.
За съжаление, голям процент от диагностицираните с белодробен карцином пациенти не проявяват симптоми на ранен етап. Поради това заболяването се открива в напреднал стадий, когато вече е твърде късно да бъде излекувано. Понякога се диагностицира случайно при рентгенова снимка, направена по друг повод, напр. бронхопневмония.
Диагностиката на рака на белите дробове се осъществява чрез образни изследвания (рентгенова снимка, компютърна томография, PET скенер и др.). Окончателната диагноза се поставя след патологично изследване на тъканен материал чрез иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Методът се избира според конкретната ситуация. Патологичното изследване се допълва от изследване на т. нар. предиктивни биомаркери. При наличие на такъв биомаркер пациентът има възможност за персонализирана терапия, която му осигурява лечение, планирано съобразно конкретните му нужди.
Основни сред факторите, водещи до белодробен карцином, са активното и пасивно тютюнопушене. Относителният риск при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с този при непушачите. Друга причина за развитие на рак на белите дробове могат да бъдат излагането на радон и наличието на професионални фактори като азбест, радиация, арсен, никел и др. Този риск се увеличава при комбинация от излагане на професионален канцероген, токсини и тютюнопушене. Влияние оказват и фамилната обремененост, предходно облъчване на белите дробове и др. Като рискова група за белодробния карцином се определят и хората с други белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
В България пациентите с рак на белите дробове имат достъп до съвременно лечение, като от няколко години се прилага и имунотерапията.
