Днес православните отбелязваме последния ден от Рожденственския пост и вечерта преди Рождество Христово, която в националната ни традиция наричаме Бъдни вечер. На вечерята в очакване на големия християнски празник се събира цялото семейство, като трапезата е тържествена и постна. На нея трябва да има 7, 9 или 11 ястия – нечетен брой. Обреден хляб, питка с късмети, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, плодове са сред обичайните за трапезата ястия . В някои краища на страната се правят също тиквеник или зелник. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
EspressoNews