Мисията на доброволчеството - клуб „Усмивка” гр. Вълчи дол

1761 преглеждания

Интервю на Нина Кирилова, ученичка в ПГТ „Михалаки Георгиев”, гр. Видин

„Доброто е най- важната форма на човечност.”

Хората, с които искам да Ви запозная в следващите редове са пример за това, че добро може да се прави постоянно.

Попаднах на дейността на доброволчески клуб „Усмивка” от СУ „Васил Левски”, гр. Вълчи дол съвсем случайно, разглеждайки участниците в състезанието „Купата на героите“, което се организира от TimeHeroes - платформа за доброволчество и правене на добро. Преглеждайки различните инициативи в рамките на състезанието попаднах на тяхната последна инициатива „Подари усмивка на самотен човек”. Разказа, в който описват как е минала инициативата ме докосна и реших, че трябва да интервюирам точно тях, защото според мен повече хора трябва да научат за мисиите, които организират.

Днес ще Ви запозная с Радослав Тодоров - доброволец в клуб „Усмивка” и с Мария Петкова - координатор на доброволческия клуб.

Мария Михалева Петкова е преподавател по история и цивилизация в Средно училище „Васил Левски”, град Вълчи дол, Варненска област. Завършила е Велико Търновски Университет „Св.св. Кирил и Методий” със специалност „История и география”. На по-късен етап придобива още две специалности - френски и английски език. През целия си професионален стаж работи само като учител. Тя е от онези преподаватели, които обичат професията си и правят всичко по силите си, за да могат да развият потенциала на учениците си. В предварителният разговор, който проведохме тя сподели, че освен професията си обича и предизвикателствата, а за нея клуб „Усмивка” е бил и все още е предизвикателство.

Радослав Тодоров е ученик от СУ „Васил Левски” гр. Вълчи дол и тази година завърши XII клас. Споделя, че за него баланса и хармонията във всяко едно отношение са най- важни. Като свой приоритет е поставил това да помага на колкото се може повече хора. Участвал е в много различни клубове. За него е важно да се докосне до повече неща от различни естества някои от които са: да помага в църквата, да чисти родния си град, да опознава историята на предците си, да организира викторини за деца, да чете книги. Сподели, че друго също толкова важно  нещо за него е да прави хората щастливи.

Госпожо Петкова, разкажете ми малко повече за това как взехте решение да се включите в инициативата на TimeHeroes „Купата на героите”?

Клуб „Усмивка” е част от националната мрежа за доброволчески клубове TimeHeroes още от самото си създаване през месец ноември 2016 година. Преди „Купата на героите” ние участвахме в друго състезание организирано от TimeHeroes - „ Предизвикателството” , в което бяхме предизвиквани да правим по една мисия всеки месец от февруари да юни. Нашият клуб беше в челната петица и получихме награда от националната мрежа. Това се случи през 2019 година. Месец февруари 2020 година ни поканиха в „Купата на героите”. Бяхме втори, но сега вече сме доста назад. През учебната 2020/2021 година се включиха много нови и големи клубове в състезанието. А нашата работа се затрудни много с непрекъснатото излизане в дистанционно обучение, забраните за извънкласна дейност и смесване на ученици от различни класове. Наложи се да се научим как да подготвяме и реализираме онлайн инициативи, което не е никак лесно, защото всичко се случва в една група в Месинджър - от идеята, през мотивацията за включване, организацията и реализацията пак чрез или във Фейсбук.

Господин Тодоров, как и защо решихте да станете част от доброволчески клуб „Усмивка”?

За мен доброволчеството беше нещо ново, непознато… Докато не се включих в една от инициативите на клуба, която беше свързана с това да почистим градските ни паркове. Тогава прецених, че трябва да правя това, което ме кара да бъда  щастлив- да помагам и да оставям нещо след себе си.

Госпожо Петкова, до момента клуба е реализирал доста мисии, като впечатление ми направи това, че всяка една от тях засяга важна тема и е различна от предишната. Как Ви хрумват идеите за дадена мисия?

За идеите, трябва да призная, че получаваме огромна помощ от TimeHeroes. Още в самото начало, те ни изпратиха книжки-календари с различни  международни или световни дни през всеки месец от годината и възможни мисии по тези поводи. Обикновено в първата сбирка разглеждаме вариантите, избираме си мисия, плануваме я за съответния месец и така си знаем какво ни предстои. Почти никога обаче не сме се ограничавали до една инициатива. Ако възникне идея и има възможност да подготвим нещо различно, и най-вече желаещи да се включат започваме, организираме и реализираме. Смея да кажа, че до сега нямаме провалена мисия. Разбира се, има повече и по-малко успешни, но винаги са успешни.

Господин Тодоров, смятате ли, че по някакъв начин участието Ви в доброволчески инициативи заедно с другите участници от клуба е повлияло на начина Ви на мислене или го е променило?

Отначало си мислех, че човек може да помогне по всякакъв начин на всеки, стига да иска. Но всъщност, когато сме заедно в екип ние можем много повече. Това е основното нещо, което осъзнах посредством хората от клуба. Отборната игра води до по-добри резултати. Освен самите ние да даваме съвети трябва да се научим и да приемаме чуждото мнение.

Госпожо Петкова, колко време се изисква да отделите  Вие  и героите от клуб „Усмивка”, докато една мисия, която сте решили да създадете се реализира?

Това е много различно за всяка мисия. Има мисии, които изискват месец подготовка, има и такива, които се подготвят за няколко дни до седмица. Най-лесно се подготвят постери по различни поводи. Първо защото има много информация в Интернет , второ - училището разполага с техника за принтиране и копиране, и не на последно място - за учениците това не е необичайно. Такъв тип проектна работа, те извършват в учебната и извънкласната дейност. Най-трудно се подготвят състезания, особено когато те включват участници от всички класове, и външни институции или организации. Подобни състезания бяха нашите инициативи „Бягство към победата” и „Escape room”.

Господин Тодоров, мислите ли, че подобни инициативи, като тези които всички вие- доброволците в клуб „Усмивка” организирате са полезни за връстниците Ви?

Нашият клуб цели да насърчи повече наши връстници да се включват в доброволчески инициативи. В наши дни технологиите са ограничили „живите комуникации”. Ние сме ограничени от „свободно мислене” - да съпоставяме неща и проблеми от различни естества. Определено забелязваме, че различните и разнообразни инициативи, които създаваме привличат интереса на все повече деца. На децата, които искат да вървят по пътя към доброто.

Госпожо Петкова, според  Вашите  наблюдения реализирането на мисии с цел да се направи нещо добро и полезно за обществото променя ли по по-положителен начин участниците?

О, да, разбира се. Всички мисии въздействат по различен начин върху участниците. Например мисиите ни за почистване на градските паркове ги карат да бъдат по-отговорни към опазването на околната среда, мисиите свързани с благотворителна дейност изгражда у тях съпричастност и уважение към нуждаещите се, мисиите ни, свързани с децата със специални образователни потребности или с ученици от малцинствата ги прави по-толерантни към различните от нас.

Господин Тодоров, смятате ли  че за един млад човек е важно да прави добрини винаги, когато му се появи такава възможност?

Ние младите можем да помагаме. Просто ни е страх да действаме. Страх ни е дори от самите резултати. „Ако се изложа?” - много млади хора си задават този въпрос. Пътят е труден! За да постигнем дадена цел са нужни упоритост и вяра, но за добрините е нужна само любов. Ние младите го можем. Просто трябва да игнорираме хората, които ще се опитат да ни спрат или настроят един срещу друг. Доброто е заразно. Стига да искаме да помогнем можем дори да променим света, в който живеем.

Госпожо Петкова, по какъв начин правенето на добри дела като част от клуба би било полезно след това в живота на доброволците?

Аз съм сигурна, че всяка мисия сама по себе си е достатъчно въздействаща. И може би не всички мисии ще бъдат запомнени, но една-две ще се запечатат дълбоко в сърцата на участниците. Това са мисиите, които са ги променили и са направили от тях по-добри хора. А какво по-хубаво от това? Да има повече добри хора по Земята. Хора, които се грижат за опазването на природата, които помагат на възрастни или болни, които творят и създават за да предизвикат и другите в опознаването на родината, традициите, историята, които увличат със себе си в правене на добри дела други ученици, учители, родители и граждани. Такива хора, надявам се, ще бъдат и нашите доброволци, и те ще продължат да творят добро и след като завършат училище, ще се включват в доброволчески мисии, нещо повече ще организират такива, защото за разлика от всички останали, те вече имат натрупан опит в доброволчеството.

Господин Тодоров, защо според Вас си заслужава млади хора да се обръщат към доброволческата дейност?

Ако ние - доброволците не предаваме тези неща на по-малките от нас, то в даден момент доброволчеството ще бъде забравено. За нас не е толкова важно дали ще постигнем дадена цел, а дали ще можем да насърчим повече млади хора да се включат. Всяка една инициатива си заслужава, защото тя е направила някого щастлив.

Какво за Вас е доброто?

Мария Петкова: Доброто е много неща. На първо място алтруизъм, отдаденост на другите и още толерантност към различните, любов към хората изобщо, отговорност, дори саможертва. Доброто е вътрешно усещане и огромно желание да бъдеш полезен на един човек или на група хора в твоето обкръжение. А защо само на хора? Може и на животни и на  природата също. Доброто е да караш другите да се чувстват добре, и това да те кара и ти да се чувстваш така.

Радослав Тодоров: Доброто е любов. Доброто е взаимопомощ. Доброто е най-висшата форма на човечност.

Госпожо Петкова, как Ви хрумна идеята за мисията „Това съм аз и моята мечта” - фотоколаж с истории? Какъв отзвук получихте от учениците, които са се включили в нея?

Отново на линия е екипа на TimeHeroes и „Купата на героите”. Всъщност това беше идея, която открихме в ресурсите по темата на месеца. Разбира се, ние я променихме малко, за да можем да я реализираме. По-трудно и много повече време щеше да ни отнеме да мотивираме учениците от етническите малцинства да рисуват. Защото клуб „ Усмивка” е клуб за извънкласни дейности, ние не познаваме всички деца и техните възможности по изобразително изкуство, а самото рисуване отнема повече време от една снимка. А снимките са по-въздействащи и се приемат по-емоционално от децата. И така те наистина представят себе си, чрез своето лице. А що се отнася до мечтата? Открихме я в информацията по темата за месеца. Там прочетохме, че всички деца от етническите малцинства мечтаят за професионална реализация. Останалото беше наша идея - интервюто доброволец - дете, рецептата за успех,  фотоколажите и постера. Отзвук получихме от най-малките, защото те са присъствена форма на обучение. Доволни, че са красиви на снимките. По-големите излязоха в дистанционна форма и още не са се върнали в училище за да видят постера. Интересното е обаче, че реагираха деца, които не са във фотоколажа. Разочаровани, защо са били пропуснати. А то не е умишлено, разбира се. Просто те не бяха на училище, когато провеждахме интервютата. А ние сме доволни, че накарахме всички участници да се замислят какво е важно за да постигнат своята  мечта и на първо място това е образованието.

Господин Тодоров, мислите  ли, че трябва да има повече инициативи като „Купата на героите”?

Когато дадена инициатива се разпространява чрез интернет мрежите добива по-голяма популярност. Инициативите като „Купата на героите” ни карат да дадем всичко от себе си. По този начин ние се съсредоточаваме върху самата цел. Смятам, че е нужно по-голямо разнообразие от подобни инициативи.

Госпожо Петкова, заедно с доброволците от клуба сте реализирали  не една мисия свързана с подкрепа на самотните възрастни хора от Вашето населено място и близките села в община Вълчи дол. Смятате ли, че е важно повече млади хора да подкрепят самотните възрастни хора?

Това е една мисия с продължение. Тези посещения реализираме със средства, спечелени от една успешна благотворителна кампания с помощта на фондация Бикоз, като част от инициативата „Щедрият вторник”. Именно защото се проточи във времето, в тези срещи имаха възможност да участват всички доброволци, а в последния обход, дори и техни приятели. С нашите посещения ние караме тези хора да се чувстват специални. Доброволците не са просто разнообразие в техния самотен живот. Те са вълнение, радост, благодарност, мъка и още много и различни чувства. Трогнати от добротата на тези млади хора, развълнувани от срещите с тях, благодарни за хранителните продукти, но най-вече за малките жестове във вид на собственоръчно изработени картички или сувенири и тъжни за съдбата, която ги е сполетяла. И всичко това се случва пред очите на доброволците. Няма как да не им въздейства и да ги кара да се чувстват горди от това, което правят. Лично аз бих искала да стигнем и още по-далече. Да завържем приятелства с тези хора. И да ги посещаваме не само по поводи, но и просто така, за да ги виждаме, да им помагаме в трудното ежедневие. Те имат нужда от това. А ние - да се чувстваме полезни. Предполагам и това ще стане постепенно. Смятам, че това трябва да бъде дейност не само на доброволческите клубове. Трябва повече класни ръководители да правят такива инициативи с желаещите от своите класове. Уважението към възрастните и грижата за тях се възпитава в семейството, но и ние в училище можем да помагаме. За съжаление прекалената натовареност на учителите и заетостта на учениците  в съвременното училище прави невъзможно реализирането на подобен тип дейности.

Господин Тодоров, как се чувствате, след като дадена мисия, която сте си поставили да реализирате е приключила успешно и сте бил част от нея?

Постигната цел винаги носи голямо щастие не само за мен, но и за екипа ни. Всеки един от нас я приема, като лично негова. Ние поставяме резултата на пиадестал. За нас не е важно хвърленият труд, средства и време, а дали сме успели да осъществим дадена мисия. Стремим се да надграждаме не само инициативите си, но и самите себе си.

Госпожо Петкова, вярвате ли, че нещата във взаимоотношенията между младите хора биха се променили към по-добро, ако повече от тях се активизират в правенето на добри дела?

Да. Иначе защо да правя всичко това? Организацията и реализацията на  доброволчески инициативи  изискват много време и енергия и ако не вярваме, че това ще промени младите хора и ще ги направи по-добри към другите няма смисъл да го правим. Хубаво би било повече хора да го осъзнават и ако не могат друго, поне да подкрепят доброволците в тяхната дейност с участие или похвала на техните мисии. И най-вече да не пречат. Защото има и такива. За мое огромно съжаление. А ние правим всичко възможно да увличаме и други млади хора извън клуба в различни мисии и така да им даваме възможност да се докоснат до доброволческата дейност.

Господин Тодоров, вярвате ли в израза „Прави добро, за да получиш добро”? Случвало ли Ви се е нещо, което да го потвърди?

Чувал съм израза: „Направи добро и го хвърли зад себе си. То винаги ще се върне при теб.”, както и много други. В крайна сметка ние сме живи днес именно заради доброто. Доброто винаги побеждава. Както когато правим лошотии и то ни се връща, така и когато направим добро също ни се връща. Ако не помогнем никому, то тогава как да очакваме някой да помогне на нас? Тук е ключовият момент. Не трябва да правим добро само, защото очакваме да ни бъде помогнато. Това е смисъла- да вървим напред, правейки добрини. Случвали са ми се доста неща, които са ми показали, че когато помогна на някого, то винаги ще ми се върне. Развитието на Вселената се постига само и единствено с доброта.

Госпожо Петкова, как взехте решение доброволческият Ви клуб да носи името „Усмивка”?

Клубът се казва „Усмивка“ по предложение на Жулиета Великова, ученичка от ХІ клас през 2016 година, когато се събрахме за първи път и трябваше да вземем решение как ще се казва нашият клуб. Тъй като преди това бяхме на обучение за доброволци, препоръката на преподавателите беше - да бъде нещо лесно за запомняне и да се свързва с основната ни дейност - правенето на добри дела. Всъщност предложението на Жулиета беше единствено и всички единодушно се съгласиха. Защо „Усмивка“? Кратко и ясно. Добри дела, резултат, много усмивки. Думата сама по себе си носи положителни послания. Усмихваме се когато сме добре, когато имаме добри новини и когато ни се е случило нещо хубаво. От друга страна добрите дела, които извършваме предизвикват радост у хората, която се изразява в многобройни усмивки. И не на последно място ние всичко правим с удоволствие и в добро настроение. Никой не е принуждаван да се запише за определена инициатива. Всичко става съвсем доброволно. Шегите и закачките са част от мисиите и усмивките също.

Господин Тодоров, мислите ли, че след като завършите училище уроците, които сте научил като доброволец в  клуб „Усмивка” ще Ви бъдат полезни и в живота занапред?

Ето че аз завършвам и затварям една страница в моя живот. Ще останат спомените. Уроците, които научих в доброволчески клуб „Усмивка” са много ценни и ще ги помня винаги. Всичко трябва да се споделя. Както лошите, така и добрите моменти. Победата не е най-важната цел. Най-важната цел е да останем удовлетворени от стореното, да ни кара да се чувстваме горди от това, което сме направили. Добрата екипна работа води до добри резултати. Доброволчеството не се учи, то се практикува. То няма за цел да направи нас щастливи, а останалите. Най-голямата награда е усмивката по лицата на хората. Колкото и да е труден пътят, не трябва да спираме. Упоритостта ни води напред. Заедно можем повече!

Част от вече приключилите мисии на клуба са: „Зарадвай самотен възрастен човек с продукти за празниците”; „Включи се във виртуален поздрав за хората с увреждания във Вълчи дол”; „Посети самотен възрастен човек и го помоли да ти даде житейски съвет”; „Украси градските пейки с мисли на български будители”. Това е само съвсем малка част от дейността, която клубът развива в рамките на „Купата на героите”. Вярвам, че въпреки това, че не са сред първите в класацията на доброволческите клубове в страната те носят духа на доброТворчеството. А именно в това се крие смисъла на всичко.

Историята на доброволчески клуб „Усмивка” от град Вълчи дол може да послужи не само като вдъхновение, но и като пример за всички млади хора. Пример, че добро може да се твори навсякъде особено когато около теб се събират група от хора с една и съща мисия - да бъдат полезни не на себе си, а на обществото. Няма невъзможни добри дела именно защото: „Когато сме заедно в екип ние можем много повече.”

Източници: kupatanageroite.com, timeheroes.org

Повече за инициативата на клуб „Усмивка”- „Подари усмивка на самотен човек” - kupatanageroite.com

Материалът е изготвен от Нина Кирилова, ученичка в ПГТ „Михалаки Георгиев”, гр. Видин, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук