Аз и моите приятели от доста време обмисляме план да посетим малко селце в околностите на града. Селата са почти обезлюдени, на доизживяване, но заслужават да бъдат видяни. Тъй като сме ваканция и прогнозата за времето през уикенда се оказа приятна за разходки, ние решихме в събота да осъществим този план. Имахме сборен пункт - едно заведение близо до центъра, в което закусихме, пихме кафе и обсъдихме точния маршрут.
Тръгнахме с кола по пътя за Драгоман, като първата ни спирка беше манастира „Свети дух“. Манастирът разполага с две черкви. Черквата „Свети Дух” е по-стара и по-голяма, а черквата „Св. Седмочисленици” е построена от печени тухли. С помощта на дарения е построена двуетажна жилищна сграда с 5 стаи и просторна трапезария. Имахме намерение да отидем на служба по случай празника Лазаровден и по тази причина се насочихме към манастира, но след разговор с иконома разбрахме, че служба няма да има, защото свещеника е отишъл в друго село.
Продължихме по пътя за Драгоман като търсехме табела за разклона към село Мургаш, но такава не намерихме. Оказа се, че има табела, закачена високо на едно дърво, която не се вижда, а и не се разчита.
Освен, че няма входна табела установихме, че няма и изходна такава. Отклонихме се по пътя за село Мургаш, като от двете страни на пътя, ни обграждаха храсти и разцъфнали дървета. Стигнахме в центъра на селото, където се намира сградата на кметството.
Село Мургаш е разположено на северния склон на Чепън планина. Образувано е от фамилии на преселници (предполага се, че са от Алдомировци), впоследствие обединени в село Мургаш.
Едно село, със славно минало, с 24 души загинали във войните от 1875 до 1945 година и с 39 жители в момента. Пред кметството е изградена паметна плоча с имената на загиналите и артелерийско оръдие. Инициатор за изграждането на паметната плоча е Георги Попов, а средствата дава неговия син Антон Попов – строителен инженер, който се връща в родното си село и решава да направи добри дела свързани с родното му място. Всичко започнало с едно писмо написано от неговия прадядо, който е участвал и е убит в Междусъюзническата война. До артелерийското оръдие има и плоча на Арсо Братоев Йоцов - активен деец на БЗНС . Паметта на загиналите се чества на 6 септември от жителите на селото.
Оставихме колата и продължихме по тесните пътечки. Видяхме един човек, пасящ своето стадо и решихме да го повикаме да дойде и да ни упъти до църквата. В този момент от храстите изскочиха кучета и започнаха да лаят срещу нас. Тогава човека извика по кучетата и се затича към нас .
- Не боите се. Они пази животните – каза той.
След като се успокоихме от случилото се, го попитахме за посоката към черквата. Той ни даде напътствия и се разделихме.
Стигнахме до черквата „Св. Арх. Михайл”. Тя е построена през 1879 година. В двора й има стари кръстове, на които са изписани имената на светци. Тук е намерен и най- стария календар откриван в Европа. Бил е под формата на костенурка и днес се пази в музей. Черквата е реконструирана по идея на Антон Попов и днес тя е отново отворена за миряните.
Бъдещето на село Мургаш е в синовете, дъщерите и внуците, които имат дълг и носят своята отговорност да запазят това място от разруха и забрава. Добър пример за това е инж. Антон Попов.
След посещението ни в черквата се върнахме обратно в колата и продължихме пътя, който водеше до село Връбница. Продължихме по пътя за Годеч, като минахме покрай рибарниците разположени в ляво от пътя.
И като крайна спирка на нашето пътуване посетихме организирано конно състезание, което трябваше да се проведе на Тодоровден, но беше отложено.
Наблюдавахме как коне дърпаха тяга в разкаляния и прогизнал терен. Конете едвам дърпаха тежестите, а собствениците ги биеха да вървят по-бързо. Гледката на страдащите коне много ме натъжи. Това всъщност ме накара да си тръгна по-рано от състезанието .
На няколко метра от състезанието, в края на улицата, близо до къщите по улица „Република “ забелязахме сметище, което изключително ни възмути .
Хората са превърнали хубавата природа в бунище с отпадъци. Те не оценяват благото, което им е дала природата, в замяна тя не може да очаква нищо. Отплатата на хората е да засадят по някое дръвче, което е нищо в сравнение с пораженията, които й нанасят.
Трябва да я пазим и да се възхищаваме на прелестите й!
Беатрис Георгиева, ученичка в 10 клас, в СУ ”Проф.Д-р Асен Златаров”, град Годеч, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.