За щастието да потече вода. За един жест от хора с големи сърца и една инициатива за подобряване условията на живот на непалското население. Интервю с Дуня Налбантова - съратник на идеята за събиране на средства за изграждане на кладенци за питейна вода в Непал.
За начало бих Ви помолила да се представите.
Казвам се Дуня Налбантова, служител съм в кметство Драгиново. Заемам длъжността старши специалист по гражданско състояние. Работя там от 33 години.
В работата си ежедневно се сблъсквате с различни хора. Не рядко те са нуждаещи се. Това провокира ли ви да се включвате или да организирате акции за подпомагане на такива групи?
Като се има предвид трудовия ми стаж в кметството и контактите, които имам, се срещам с хора от различни социални групи, които често се нуждаят от помощ. Стараем се да ги улесним, като даваме всичко от себе си или търсим колеги и познати, с които да направим връзка. Тази част от работата ни мотивира да правим кампании с цел подпомагане на хора в нужда.
Впечатляваща е инициативата ви за събиране на средства с цел изграждане на кладенци за питейна вода в Непал, където хората се нуждаят от това. Как се зароди идеята за инициативата?
Преди година наши жители осъществяват връзка с организаторите на кампанията за събиране на средства за построяването на такива кладенци. Те решават да се включат като дадат средства за направата на такъв, без първоначално да обмислят да разпространяват тази акция. Малко по-късно информацията стига до нас. Вдъхновени от това, ние също решихме да се включим. Постепенно се разчу сред населението и инициативата доби повече масовост.
Разкажете ни как живеят хората там и какво е материалното им положение.
Не сме запознати в детайли с начина им на живот, но знаем, че са много бедни. Условията им на живот са много тежки и те са наистина нуждаещи се. Къщите им са нестабилни, някои са със сламени покриви. Служат си с волове. Има хора, които ходят боси, дрехите им са стари, накъсани и мръсни. В Непал се пренася вода от далече - някъде даже от километри. Направата на сондажи за питейна вода е огромно улеснение за тях, защото нямат никакви тръбопроводи. Дори и сега изградените кладенци се ползват по един от няколко семейства или по махали. За условията на живот там и тамошното население това наистина е много.
Как реагират хората, когато потече вода?
Организацията, която изгражда кладенците прави обратна връзка с дарителите чрез снимков и видео материал. Вижда се, че хората ликуват, силно развълнувани са, някои плачат от щастие. Това, че те наистина оценяват нашата помощ, прави инициативата ни още по-значима и задоволството на даряващите още по-голямо.
Какво е чувството да знаеш, че си помогнал да се направи нещо значимо?
Когато се види радостта в очите на хора, които до сега не са имали такова благо, чувството не може да се опише. Важно е с малко да зарадваш другите и да видиш благодарността им. Не е важно с какво разполагаш, а какво можеш да отделиш от сърцето си и това да чувстваш удовлетворение от малкото, което притежаваш и което даряваш. Този, на когото се помага е щастлив, но помагащият е двойно по-щастлив. Така че, ако искаш да се зарадваш - зарадвай някого.
Откликват ли хората на тази инициатива и много ли време отнема да се съберат достатъчно средства?
Хората много бързо откликват. В недалечното минало, преди да се построи втори водоем в Драгиново, в някои райони на селото нямаше вода. Тогава хората изпитаха чувството водата да бъде в ограничени количества. Може би това е една от причините да изявяват такова желание да помагат. Въпреки, че не са кой знае колко заможни, искат да помагат. За седем дни събрахме пари за шест кладенеца. Сама жена дари за един кладенец, две семейства също, а останалите три бяха от общи средства от народа. Предишните кампании отнеха повече време, но може би снимковият материал и разпространението в социалните мрежи оказват влияние да се стимулират хората да даряват все повече. Когато човек види в какво са вложени средствата му и, че дори и малко е допринесъл към това да направи хората, които са в нужда, щастливи, е стимул да продължава да прави добро. За година вече сме подпомогнали направата на 20 водоизточника , а напоследък започнаха да се включват хора даже и от други населени места.
Какво ви мотивира за подобни инициативи и не само?
Когато един направи добро, следващият го последва и тръгват всички - става нещо като домино. Това е наистина зареждащо. Когато видим, че сме били от полза на някого, се чувстваме сякаш имаме криле.
В нашето населено място благотворителните инициативи не са малко. Група младежи, например, ежемесечно подпомагат сираци като отделят от личните си средства. Друго, с което можем да се похвалим от кметство Драгиново като благотворителни акции, е пускане на кутии за събиране на средства с цел подпомагане на хора в нужда, а женска организация ежемесечно събира суми, които се дават за подпомагане. Населението ни винаги откликва и дарява колкото може. Такива инициативи изпълват сърцата ни и ни карат да се чувстваме значими.
Къде се крие доброто и как може да бъде изразено?
Доброто се крие в сърцата на хората. Човек се ражда с добро. Това е заложено в него. Доброто е щастие, което е скрито в наглед малките неща и капка по капка - вир става. То е заразно и правейки добро наградата е двойна - за този, на когото се дарява и за този, който дарява. Ежедневните и съвсем спонтанни жестове подхранват добрината в сърцата ни и пазят пламъчето на надеждата за по-добър свят. Това е то, което ни прави човеци.
Материалът е изготвен от Ивелина Мазълова, ученичка в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Велинград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
