Елена Стойчева е филолог по образование, но от 2015 г. заедно със съпруга си се занимава с пчеларство. За тях животът сред природата и пчелите е не само препитание, но и намиране на себе си. През 2020 г. Елена издава сборникът с разкази „Шивачът на времето“, а в момента е в печат детската ѝ книга „Маги в Селището на пчелите“. Според Елена животът сред природата облагородява човека и той си спомня за доброто, което изначално е кодирано в него.
Как решихте да се занимавате с пчеларство?
Всъщност пчеларството намери мен, не аз него. Мисля, че важните неща в живота на човек сами го намират, без дори да ги търси. Съпругът ми една вечер ми каза, че ще се захване с пчеларство, вероятно привлечен от спомена за дядо си, който също е бил пчелар. Така стъпка по стъпка гората ме плени, животът на пчелите ме озадачи. Но най-големият ми стимул беше, че семейството е заедно и гледа в една посока. Пчелите всъщност бяха нашето добро. А за появата на доброто всеки момент е подходящ.
Как се вдъхновихте да напишете „Шивачът на времето“ и „Маги в Селището на пчелите“?
Вдъхновението при мен е много твърдоглаво, прави си каквото поиска, идва и си отива без да мога да го задържа. С увещания не става. Истинското вдъхновение и за двете книги беше Странджа планина, животът на хората на това райско парче земя и мистичните същества, наречени пчели. Планината дава усещане за тишина, нежна мъдрост и вечно ново начало. Там притворството, суетата, завистта не съществуват. Всяко животинче - от буболечето до вълка има място под небето. В планината кислородът носи в молекулата си и невидим за химиците електричен заряд - романтизъм. Пчелите пък са едно тайнствено общество - подредено, работливо, всеотдайно, чисто. Те разговарят с хората посредством знаци, които ако разчетем правилно ще открием и посланията им. Интересно е как малките неща са с огромно значение - без пчелите планетата ни е застрашена от изчезване и най-малкото няма да е толкова красива и цветна. Трябва да имаш очи за пчелите. Иначе си остават клас насекоми и толкова. Деликатността на пчелата, с която взема прашец и нектар от цветето и го оставя непокътнато е впечатляваща. Това е пример за „моята свобода свършва там, където започва свободата на другия“.
Мислите ли, че хората приличат на пчелите?
За жалост хората приличат на пчелите по много малко характеристики. Едната може би е, че и хората жилят. Разликата обаче е съществена между жиленето на пчелите и хората: пчелите жилят само, ако се почувстват застрашени, докато хората често жилят без причина - жилят не само физически, но и с думи. Човешката отрова е по-силна от пчелната и често води до алергични реакции. Устройството на пчелния живот би могъл да служи на хората като пример. Пчелата не се оплаква от многото си работа, върши я по възможно най-добрия начин, за нея „пилото“ (бъдещото поколение) са най-голяма ценност, кошерът блести от чистота, всички живеят като един. При пчелата „аз“ не съществува. Пчелата живее в синхрон с природата, а за човека не можем да кажем същото.
Пчелите все повече изчезват. Дали добротата е също един изчезващ вид?
Наистина стряскащи са данните за изчезването на пчелите в световен мащаб. Това се дължи в особено голяма степен на химизацията. Вярвам, че хората ще се вразумим, за да не последват пчелите примера на динозаврите. Представяте ли си планетата като пустиня, без цветя, без животни, с толкова малко останала храна, че да няма нужда от магазините? Такава ще е картината на земята, ако оставим пчелите да загинат, един вид самоунищожение. И ето тук идва спасителката доброта. Доброто сърце осъзнава бързо, реагира бързо, мисли трезво. Има ли я добротата на земята ще ги има и пчелите. Много често за да оцеляваме в забързаното ни ежедневие, за да преизпълняваме планове, за да припечелваме достатъчно, за да живеем материално добре в пазарния свят, някак сме я посмачкали тази доброта и сме я мушнали в някой джоб като използвано автобусно билетче. Но не сме я изхвърлили. Просто не можем. Тя ни е билета към човека в нас, имаме нужда от нея колкото и роботизирани отстрани да изглеждаме. Добротата е като хляб за душите ни. Докато свят светува добротата ще крачи редом с нас, хората. От нас зависи дали ще е крачка назад или крачка пред нас.
Този месец какво добро дело извършихте?
Обикновено не си водя такава статистика, защото ежедневното добро е спонтанен акт, правиш го и понякога дори забравяш. То се случва като съвсем естествен процес. И все пак ще спомена например мъничките добрини, които правим, когато пътуваме към планината. Често спираме и помагаме на костенурките и таралежите да пресекат шосето, защото те са доста бавни и стават жертва на забързаните водачи, често храним бездомните кучета.
Имате няколко открити урока, на които представяте на малчуганите жълто-черните работнички. Защо тези беседи са важни за вас?
Както споменах, пчелите имат ключово място за бъдещето на планетата. А децата също са нейно бъдеще. Те най-ярко се формират в детството си. Моята цел е да запозная децата със значението на пчелите и да им вдъхна обич и уважение към тях. Ако те запечатат този образ на пчелата в съзнанието си мисля, че утрешният ден планетата ще бъде в сигурни ръце. А и светът на децата е много чист и неподправен. Забавно ми е да им поднасям информацията за пчелите нестереотипно, а образно и да очаквам техните въпроси. Това е като да дишаш планински въздух.
Вие добивате различни видове мед, а какъв е медът от доброта?
Да, наистина, доброто е мед. Този мед се добива в сърцето. Такъв мед е сладък, но не нагарча, не вкисва, не съдържа в себе си антибиотици и други синтетични химикали, не води до алергии и няма опасност от преяждане. Той е благ и прави благини за останалите, лекува и телесни и душевни рани, не търси богати трапези. Бих казала, че е вкусно да се прави добро. Но който произвежда този мед не трябва да очаква нещо в замяна, защото медът от доброта не се продава, а само се подарява. Той е в духа на магазинчето за надежда на Джани Родари и на неговите полички би стоял много на място.
Къде Вие намирате доброто в ежедневието си?
Доброто е навсякъде, стига да не си затваряме очите за него. Понякога то е толкова деликатно и ненатрапчиво, че може да не го забележиш. Малките жестове на внимание също са проява на доброто - да подадеш ръка на човек, за да прекоси пешеходната пътека, да услужиш с химикал или да упътиш някого. Понеже работя в болница бих могла да кажа, че там правенето на добрини е ежедневна дейности цел. И все пак доброто не винаги е лесно за правене. В един идеален свят то би било идеалната добродетел. Но често коства много лично време, усилия, неблагодарност и неприятности. Важното е да направим от доброто своя потребност и въпреки всички възможни несгоди да продължаваме на творим добро и да вярваме, че който добро прави - добро намира. Да знаем, че правейки добро на някого ние помагаме и на самите себе си.
Вие сте кулинар, спазвате ли българските традиции и вярвания?
Обичам храната, но онази, чиито вкус първо се усеща с очите, а после с вкусовите рецептори. Ако храната, която приготвям не е правена с любов и благи мисли, никога не ми се получава в такава степен, че да остана удовлетворена. Опитвам се да спазвам кулинарните традиции, особено на по-големите християнски празници. Освен че съм вярващ човек, традициите ми носят усещане за уют и сплотеност на семейството.
С каква мерителна лъжица забърквате доброто във Вашето семейство?
С черпака. Мисля, че семейството е мястото, в което човек трябва да се чувства най-истински и хармоничен, в своето естествено състояние. А естественото ни състояние е добротата.
Одри Хепбърн казва: „Опитвах се винаги да направя нещата по-добре; винаги гледах напред“. А Вие как успявате да съчетаете работа, хоби, семейство и пчеларство?
Когато човек обича нещата, които върши всичко идва на мястото си. Е, понякога времето не стига, понякога умората ни поставя на кръстопът, но след кратък сън онзи огън на обичта отново се разгаря и всяко съмнение се попарва. Баланс се постига най-лесно, когато си в движение. За да успяваш е важно постоянството и съзнанието, че неуспехът е толкова преходен колкото самия успех. Тогава поглеждаш по-философски на нещата и започваш да работиш без прекалена амбиция, а просто защото сърцето така ти диктува, защото се чувстваш жив и свободен. Ето така разбирам фразата на Чърчил, която много обичам: „Успех е способността да преминаваш от един неуспех към друг без да губиш въодушевление“.
Дълбоко в сърцето на Странджа, край китното село Визица, жуженето на пчелите ни отведе до Селището на пчелите, където се намира и нашата героиня. Тя и мъжът ѝ, заедно с многохилядното им семейство рояк, работят неуморно в техния цветен и просторен дом. Пожелавам от все сърце на Елена Стойчева техният мед да докосва сетивата ни, а думите в книгите ѝ душите ни.
Материалът е изготвен Цветелина Бинева, ученичка в НЕГ „Гьоте“, гр. Бургас, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
