На 07 септември 1940 г., в град Крайова, Румъния е подписана т.н. Крайовска спогодба, с която Румъния връща на България Южна Добруджа. За добруджанци, датата се отбелязва като второ Съединение, след това между Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.
Крайовската спогодба се счита за едно от най-големите постижения на българската дипломация и напълно мирна и безкръвна ревизия на Букурещкия мирен договор от 1913 г., с който територията на Южна Добруджа преминава под властта на Румъния и Ньойския мирен договор, който потвърждава връщането на тази територия на Румъния след края на Първата световна война.
Мирните преговори се водят в хода на вече започналата Втора световна война, като натиск върху Румъния да върне Южна Добруджа на България оказва Нацистка Германия и Италия на Мусолини, но и СССР, който на този етап от войната е съюзник на Хитлер, в резултат на пакта Рибентроп-Молотов. Реално, всички Велики сили, признават и приемат споразумението между България и Румъния, по силата на което Южна Добруджа, в границите начертани от Берлинския конгрес от 1878 г. се връща на страната.
След края на Втората световна война, Крайовската спогодба е потвърдена и с Парижкия мирен договор, като това оставя Южна Добруджа окончателно в рамките на България. Още с подписването на споразумението, Румъния дава 48 часа на всички българи от Северна Добруджа, които са заявили своето българско самосъзнание да я напуснат, а от вече присъединената към България Южна Добруджа се завръщат заселените там от румънското правителство румънци.
За получаването на териториите на Южна Добруджа, Румъния, получава от България парична компенсация от 1 млрд. румънски леи, с което се уреждат и всички финансови претенции между двете държави.
