На 17 септември 1422 г. в Белград, кралство Унгария, умира последния български цар на Второто българско царство – Константин II Асен. Той е син и внук на българските царе Йоан Страцимир и внук на Йоан Александър. Поема царската корона и властта на останалите свободни български земи през 1396 г., когато Видин е превзет, а баща му е заточен в Бурса, където умира.
Целият живот на Константин II Асен и неговия първи братовчед Фружин, син на Йоан Шишман е изпъстрен с борби за отвоюване на българските територии от османско нашествие. В началото на 15 век, заедно с братовчед си и с влашкия владетел Мирчо Стари, действат на широк периметър в дунавската равнина. Участва в междуособните войни между синовете на Баязид I. През 1417 г. в резултат на интензивните османски походи в Северна България и Влашко е окончателно прогонен в Унгария, което според някои историци се приема за официален край на Второто българско царство.
След смъртта му през 1422 г., борбата на българите за възстановяване на държавността им се води основно от неговия братовчед Фружин, който умира през 1460 г. в Унгария.
