Отдавна е известно, че заедно можем повече!

Коментар на Лилия Ангелова, ученичка в ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана

За сравнително краткия си житейски път, никога не съм става свидетел на нещо подобно. За отрицателно време всичко се обърна с главата надолу, защото бумът в разпространението на новия коронавирус завари света неподготвен. Положението, в което се намираме сега, е на път да промени драстично целия начин на живот на хората, както и нагласата им за света, в който живеем.

Коронавирусът ни показа още веднъж колко обвързан е светът и че има проблеми, които нито една държава не може да реши сама, а те трябва да намерят своето глобално решение. И макар че този урок го знаем от финансовата криза през 2008 г., сега, когато залогът е не благосъстоянието, а човешкия живот, затвърждаваме знанието по изключително болезнен начин. Въпреки процесите на деглобализация през последните години, светът е свързан и обвързан, а коронавирусът ограничи движението на хора. Но макар и физически разделени, хората са дигитално по-свързани откогато и да е било. Това ни показа, че близостта е състояние на душевно родство, а не на разстоянието между телата.

Всеки ден ни заливат с десетки новини за коронавируса, сякаш нищо друго не се случва. За нашето здраве и безопасност се взеха мерки, които се спазват от едни, а други се смятат за застраховани и считат, че правилата не са за тях. Възмущавам се, че дори в такъв момент българският народ отново не е единен. Поведението на българите контрастира с девиза на България „Съединението прави силата“. Съединението не го тълкувам само като сливане на географски територии, а и като обединение на хората в името на една жизненоважна кауза – спасяването на човешки животи.

Екстремната ситуация, която наблюдаваме в момента ни принуждава да останем затворени по домовете си и да излизаме само ако наистина ни се налага, за да се намали шансът за разпространяване на заразата. Ограничаването на излизането не е непременно нещо лошо. Постоянно чувам как хората се оплакват, че нямат време и живеят на прекалено бързи обороти. Ето ви сега, хора, време имате! Сега ни се дава възможност да обърнем внимание на важните неща, които наистина имат значение. Кога друг път ще ни се даде такъв шанс да обърнем погледа си навътре, за да опознаем себе си, да преосмислим приоритетите си и да водим с една идея по-смислен живот.

Обръщайки поглед назад в историята, през вековете е имало чумави времена. Но условията, в които живеем сега, са се подобрили значително и сега ни е далеч по-лесно, отколкото е било преди. Сега дори не можем да се оплачем, че ни липсват социалните контакти, тъй като сме облагодетелствани с Интернет. Така освен удобството да общуваме постоянно със семейството си, ние лесно и удобно общуваме с останалите ни близките ни хора, с които не трябва да имаме физически контакт. Факт е, че по-често се сещаме и за онези, които са далеч от нас, в чужбина. Заради извънредното положение светкавично се разви дистанционното обучение. Освен това и работодатели, и служители оцениха предимствата на „хоум офиса“. В нормални обстоятелства това би отнело несравнимо повече време и би срещнало отчаяна съпротива от страна на по-консервативните и инертните. Но усилията и на двете страни в образователния процес и в трудово-правните отношения бяха в една посока и показаха, че наистина заедно можем повече, особено ако сме обединени от обща цел - спасяването на учебната година или на фирмата.

Като споменах спасяване, неизбежно си помислих и за Спасителя Христос. С наближаването на Великден - най-големият християнски празник, си даваме сметка, че вярата, надеждата и любовта стават още по-силни в такива кризисни дни. Какво му е толкова различното на тазгодишния Великден? Фактът, че повечето българи са атеисти или не разбират в дълбочина каноните на християнството, това е празник, който най-вече озарява дома и се прекарва в семейна обстановка. Нали ние всяка година боядисваме яйца, правим опити за домашен козунак, украсяваме трапезата и ядем агнешко. Разликите сега са, че не може да се съберем в църквата, за да почувстваме силата си като общност заедно с другите хора.

Има и още една разлика. В моменти на изпитания все по-често се обръщаме към Бог и търсим пътя към вярата... Да, присъствайки задочно на литургията, излъчвана онлайн или по телевизията, всички едновременно, заедно, макар и не рамо до рамо, ще отговорим на поздрава „Христос воскресе“ с традиционното: „Воистина воскресе“. Има алтернатива и на чукането с великденски писани яйца. От българи е създадено виртуално приложение за чукане с яйца, което се казва „Чук - Пук“. То дава възможност да боядисаш едно яйце, след което да поканиш приятел, близък или роднина, и да се изправите един срещу друг в двубой с яйцата. Така въпреки карантината, традицията ще бъде спазена. В крайна сметка този Великден ще протече по малко по-различен начин, но определено ще бъде запомнен.

Нашата утеха сега е, че извънредното положение е само временно. Начинът, по който ще се справим ще има дълбоко и продължително влияние върху това как ще изградим бъдещето ни. Можем да се преборим с кризата чрез интензивно сътрудничество, доверие и споделяне на тежестта от последиците. Деструктивно е в този момент да проявяваме недоверие и взаимни обвинения. Кризата може да бъде преодоляна само със солидарност. Отдавна е известно, че заедно можем повече!

Нека Чипровци отново се превърне в „Цветето на България“

Материалът е изготвен от Лилия Ангелова, ученичка в ФСПГ „Васил Левски“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Кристин Ценова

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"