Вангелия - „носител на блага вест“

От Елеонора Добрева, ученичка в СУ „Никола Й. Вапцаров“, гр. Петрич

Има хора, които са заредени с особена енергия. От тях можеш да черпиш сили и кураж, надежда да продължиш напред, въпреки трудностите.

Вангелия Гущерова, или както е известна на всички баба Ванга, се ражда изключително слабо дете и нейните родители в продължение на два месеца не й дават име, защото не са знаели дали ще оцелее. Но момиченцето не само оживяло, а след множество изпитания става една от най-известните, търсени и коментирани личности. Кръщават я с името Вангелия, което има гръцки произход и означава „носител на блага вест“.

Ражда се през 1911 година в семейството на бедни селяни. Когато Ванга навършва три години, майка й умира. Легендата разказва, че когато е на 12 години, девойката попада във вихрушка и дребните песъчинки унищожават нейното зрение. А пари за лечението й семейството няма. Така Ванга остава незряща. Много скоро започва да предсказва бъдещето, да познава проблемите на хората, да им помага да открият лек за своите болки.

Неслучайно баба Ванга е избрала долината на Рупите. Пред близки тя е споделяла, че именно там се зарежда с енергия.

И до днес думите й се четат и в тях се преоткрива вечната истина за живота:

„Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве.

Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът. Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа.

Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден...“.

Много тъга и болка има в света. Рядко се срещат хора, с които можеш да ги споделиш, от тях да получиш вяра и надежда. Човек трябва да има огромно сърце и необятна душа, за да поема скърбите и радостта на другите, и то безкористно. Такъв човек е била баба Ванга…

Свети стаята в дома й, стотици свещи горят, прогарят времето. Трептят пламъчетата, недокосвани от вятър, от въздишка. Трептят, пукат, оглеждат се в очите ни, в душите ни. Подобно на пламъка на тези светила животът ни е ярък, изпълнен с покой, радост и любов.

„В памет на леля Ванга“

Мога да я нарека така, защото по думите на моята майка благодарение на нея тя е успяла да ме задържи. Не я познавам, не съм я виждал през живота си. Но след като посетих Рупите и къщата на леля Ванга, силно в себе си я усещам…

„Благодаря ти, Господи, за този миг от живота ми! Живей в мир и лека ти пръст. Може би ти, лелъо, ще бъдеш светлината в живота ми. Много грешки имам в живота си. Бъди с мен, лелъо. Амин!“

„Теб те няма, а не знаем към кого да се обърнем. Чудото откъде ще дойде?

Според лекарите няма лек, но надеждата винаги умира последна.“ Русе19.09.2009 г.

„Когато на човек му е трудно, той има нужда да вярва в нещо. Тази жена дори след смъртта оставя в наследство на хората най- силното и нужно оръжие за всеки- ВЯРАТА. За което се прекланям пред светлата й памет и само може да съжалявам, че не съм имала възможността да я срещна жива.

А за вас, хората, които се грижите това място да не се изгуби с времето, ви благодаря, че ми дадохте възможност да бъда по някакъв начин съпричастна към духа на това място и тази велика жена - баба Ванга. 04.04.2009г.“

Това са само една малка част от писма на благодарни хора, намерили утеха и спасение.

Години след смъртта й, баба Ванга продължава да носи онази особена вяра и надежда, която ни подкрепя в трудни моменти и ни дава куража да продължим напред…

Днес ние, българите, идваме тук, в дома й, за да останем насаме със себе си… И с нея…

И да поискаме прошка за греховете си, изцеление за душите си, надежда да продължим. Поклон пред светлата памет на баба Ванга! Тя никога няма да бъде забравена! Защото носи тайнствена сила, защото е символ на надежда, вяра, любов и спасение! Тя е пример за достойно изживян живот, отдаден изцяло на болката и мъката на другите хора!

Проклятие, но и предимство е, да живееш в интересни времена

Материалът е изготвен от Елеонора Добрева, ученичка в СУ „Никола Й. Вапцаров“, гр. Петрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимка: Интернет

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"