„Ооо, какъв портрет ще ми направиш? Аз не съм известна личност, аз си работя, не съм от тези, които искат много да се изявяват…“ - казва ми госпожа Стефанова през смях. В гласа й усещам вълнение, въодушевление и онази неописуема загриженост, която забелязах в нея от ден първи. Да, няма да срещнете името й на първа страница в печата, но гарантирам ви - то е записано със златни букви в сърцето на учениците й. Завинаги.
Ако трябва накратко да я представя, макар че е почти невъзможно, Маргарита Стефанова е един от най-обичаните и ценени начални учители в Плевен. Професионалният й път започва по разпределение в село Градище, а вече над тридесет години работи в най-голямото училище в областта - СУ „Иван Вазов“. Да тръгне по този път не е стечение на обстоятелствата, а напълно осъзнат и желан избор. Дълбоко вдъхновена от своята първа учителка в НУ „Христо Ботев“ - Мариета Хицова, мисията й става красивото отваряне на вратите на знанието. Желае малките главички да изпитват удоволствие от наученото, да осъзнават, че то е техният пряк път утре. А примери за ефективността и смисъла на работата й можем да открием много - госпожата се гордее с десетки свои възпитаници, които днес са учители, лекари, доценти… Сред тях има дори и кметове, известни спортисти и журналисти, както и редица успели личности извън границите на родината. „Много мило ми става като се сетя за тях и виждам колко много са постигнали“ - казва госпожа Стефанова с усмивка на лицето, носеща отблясъка на най-милите й спомени с учениците. И въпреки тези многобройни признания и заслуги, тя е здраво стъпила на земята. Работи толкова усилено и с такова желание, че няма как да не се отличи сред останалите, ако си имал късмета да я срещнеш поне веднъж в живота си.
Нейното място и нейната сила е класната стая - умее да я прави пъстра, светла и приветлива. Ще я изпълни със смях, но и с незабравими и важни уроци. Ще се скара и ядоса, но грубостта и обидите не присъстват в речника й. Ще те накара да й се довериш - точно както се случи с мен още при нашата първа среща. Притеснена като всички останали, не помня в детайли първия учебен ден. Помня само нейната непрестанна усмивка и радостта й, когато влязохме в тази наша класна стая - слънчева и цветна, като че всичко вътре е било докоснато от вълшебна пръчка. И това, както по-късно осъзнахме беше самата истина - всеки предмет и всеки миг в тази класна стая беше изтъкан от магията на любовта.
Госпожа Стефанова не е от преподавателите, които са склонни да се концентрират върху няколко деца. Тя не пренебрегва никого. До последно се старае да обърне колкото се може внимание на всеки един, да му помогне, да го насочи. Знае силните му качества и работи с него, давайки му възможността да повярва в себе си и в своя полет. Тази специална връзка се пренася и в следващите години - грижата й към нас не стихва, дори и след като сме завършили началния си курс. Чест е за всеки да може да се похвали за поредния си успех или да потърси съвет, когато светът му изглежда мрачен. Защото около нея всичко грее, тя е различна. Винаги намира правилните думи, с които да даде криле и сила на неуверените и разтревожените или да даде посока на загубилите правилния път.
А когато дойде време за празник, при нея те са най-цветните, уникални и запомнящи се. Едва ли някой от нейните ученици ще забрави малките събития, които създаваше за нас всяка година - като започнем от осми март, в който тя ни осигуряваше десетки малки подаръчета, които да изработим за майките и за бабите си. Ами коледните тържества? Изненадите нямаха край - госпожата поръчваше специални лакомства, работеше над костюми и шапки, рисуваше, организираше игри, в които да демонстрираме знанията пред родителите. Репетирахме с усърдие и много смях танци, пиеси и песни - и всичко това направено с най-светлия плам и най-истинската любов.
Винаги се грижеше за това да се чувстваме спокойни и уверени, като наред с това ни предаваше от своята собствена чудодейна сила. Дисциплината не правеше изключение. Всеки ден предавахме домашните си за проверка и тя неуморно ги четеше, като за справилите се имаше специални награди - най-различни, пъстри лепенки. Непрестанно се съревновавахме кой колко и какви е събрал. Да получиш признание за работата си от госпожата, беше най-хубавото чувство, което можехме да изпитаме през онези години.
Ако питате каква е госпожа Стефанова извън конкретния поглед на нейните възпитаници, то отговорът не е труден - тя е същият слънчев, нежен и сърцат човек навсякъде другаде. Колегите й я описват като всеотдайна и вдъхновяваща, като личност, с която винаги е приятно и зареждащо да поговориш. „Тя гори в работата си и умее да увлича всички!“, „Децата й се доверяват, те безпогрешно разпознават добронамереността.“ - категорични са и други вещи и респектиращи преподаватели, имали удоволствието да работят заедно с нея и нейните ученици.
„Според мен, който е избрал тази професия, трябва да носи нещо от възрожденския учител. Тя изисква всеотдайност и отговорност. Колкото и шаблонно да звучи, учителството не е занаят, а е призвание, което идва от сърцето на човек.“ е една от многото нейни мъдрости, които са останали в съзнанието ми. И всеки един миг, когато имам възможност да се докосна до тази отличаваща я енергия, аз се убеждавам в това. Защото тя е госпожа Стефанова - учителят и будителят, енциклопедия на добротата и всеотдайността.
 Избори 2021 - несигурност, обвита в надежда |
Материалът е изготвен от Божидара Павлова, ученичка в СУ „Иван Вазов”, гр. Плевен, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
