На 12 февруари 1895 г. във Велико Търново е роден бележития български държавник и революционер Стефан Стамболов. Той е една от най-ярките политически фигури в първите години от възстановяването на българската държавност. Депутат е в Шест обикновени народни събрания и две Велики народни събрания, председател е на IV ОНС, регент по време на абдикацията на княз Александър Батенберг и министър председател на Княжество България в периода 20 август 1887 г. – 19 май 1894 г.
Считан е с основание за един от основните строители на модерна България. Стамболов е потомък на буден търновски род, като баща му е съзаклятник във Велчовата завера и Дядо Николовата буна. Започва да се занимава с революционна дейност от съвсем малък. През 1974 г. е делегат на Търновския революционен комитет по време на Общото събрание на БРЦК. Изпратен е същата година в България, за да се опита да възстанови дейността на Вътрешната революционна организация, разбита след трагичната гибел на Васил Левски.
През 1875 г., заедно с Христо Ботев, който е председател на БРЦК, се включва в опита за организация на въстание в България. Избран е за апостол на Старозагорски окръг. След неуспеха на Старозагорското въстание се връща в Букурещ и продължава да работи за организацията на общо въстание на българите. През ноември-декември председателства Гюргевския революционен комитет, който взима решение за вдигане на въстание през пролетта на 1876 г.
Избран е за главен апостол на Търновския революционен комитет, където се заема с организацията на комитети, създаване на планове за въстанието. Забавя се с нареждането да обяви въстанието, след като разбира за преждевременното му избухване в Копривщица и Четвърти революционен окръг. Това дава време на османските власти да арестуват лидерите на революционните организации в района. В търновско въстание избухва само в Бяла черква и Мусина. Стамболов се крие от властите в село Самоводене, като успява да им се изплъзне и да се прехвърли отново в Румъния.
Там се включва в работата на Българското книжовно дружество и в списването на основания от Ботев вестник „Нова България“. По време на Руско-турската война от 1877/78 г., е военен кореспондент на руския вестник „Ново време“ и участва в кампании за събиране на продоволствие за руската армия. След края на войната се включва в комитетите „Единство“, които се опитват чрез политически акции да се преборят срещу разпокъсването на българските земи. Участва в Кресненско-Разложкото въстание.
Един от младите и активни членове на Либералната партия, той е избран за депутат в Първото ОНС, ярък публицист, оратор и харизматичен лидер, младият Стамлобов бързо се утвърждава като един от значимите политици в партията. Депутат е и във Второто и Третото ОНС, един от борците срещу Режима на пълномощията на Батенберг. След неговия край е избран отново за депутат в четвъртото ОНС и за подпредседател на събранието. Когато неговият председател Петко Каравелов става министър председател на Княжество България, Стефан Стамболов поема поста на председател на Народното събрание.
Той е един от големите привърженици на Съединението, автор на прокламацията, с която княз Александър Батенберг приема акта на българите от Източна Румелия и се ангажира да защитава обединена България. След избухването на Сръбско-българската война, Стамболов отива като доброволец в армията.
По време на деветоюнския преврат е във Велико Търново. Отказва да приеме пост в правителството на авторите на преврата и заедно с верните военни части от Източна Румелия организира контрапреврат, който връща за кратко княз Александър Батенберг обратно на власт в България. След абдикацията на княза е назначен в тричленния регентски съвет, в който влизат още Петко Каравелов и полковник Сава Муткуров. За министър председател е назначен Васил Радославов.
Стефан Стамболов е основната фигура, която работи за преодоляване на кризата и париране на руските стремежи за овладяване на българския обществено-политически живот и слагане на послушен на руското великодържавие княз. Благодарение на неговата работа за княз е избран и утвърден Фердинанд Сакс-Кобург- Гота. От 1887 до 1894 г. е министър-председател на България.
Работата му като министър председател на България е свързана изцяло с изграждането и утвърждаването на функциониращи институции на младата държава, развитие на нейната икономика, изграждане на модерна за времето си инфраструктура, модернизация на армията, развитие на минното дело и индустрията. Основната му вътрешнополитическа битка е срещу различните прояви на подчинените на Русия политици и военни, които се опитват всячески да свалят неговото правителство и избрания княз.
В областта на външната политика работи активно с Австро-Унгария, Великобритания и Германия. Често е наричан с прозвището „Бисмарк на Балканите“. Пръв от българските политици прозира, че освен Русия, големият потенциален враг на българската кауза в Македония и Тракия са балканските държави – Сърбия и Гърция. Предприема външнополитически курс за сближаване с Османската империя.
Благодарение на неговите действия, се разширява обхвата на Българската екзархия и редица владици получават берати в Македония. Утвърждава се българското просветно и книжовно дело в областта и цялостното положение на българите там.
През 1894 г., княз Фердинанд се чувства вече сигурен на българския престол и започва да търси възможности да се освободи от опеката на своя силен министър председател. Свързва се и активно работи с официалната опозиция на режима в лицето на Константин Стоилов и Васил Радославов и започва да обмисля начин за възстановяване на дипломатическите отношения и признание на властта му от страна на Русия. Използва, а според някои историци, инспирира поредния публичен скандал със Стефан Стамболов, като на 20 май същата година приема неговата оставка и назначава ново правителство с министър председател Константин Стоилов.
Стамболов и неговото крило от разпадналата се голяма Либерална партия минават в опозиция и се превръщат в основната опозиционна сила в страната. На 15 юли 1895 г., два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от император Николай II, Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от група македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев. Зад покушението много съвременници и историци откриват дългата ръка на Русия и мълчаливото съгласие на двореца. След три дни, бележитият български държавник и строител на съвременна България умира от раните си.
Стефан Стамболов се жени през 1888 г. за Поликсена Станчева. От брака си има 3 сина – Константин, Асен и Стефан, и дъщеря Вера. Извън политическата и обществената си дейност, той е блестящ публицист, преводач, заедно с Ботев, през 1875 г., издават единствената стихосбирка на двамата - „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. и свои „Песни и стихотворения“.
През тоталитарния режим от 1944-1989 г., личността и делото на Стамболов изцяло в черни краски. Той е определян за диктатор, а позицията му срещу опитите на Русия да овладее още тогава България – остро критикувана. След 1989 г. името му е реабилитирано и той с право се нарежда на челните места в пантеона на българските революционери и държавници.
Цитати на Стефан Стамболов:
„Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат!“
„България не се нуждае от такъво Руско приятелство! Отивам и по-надалеч: Подобно „приятелство“ на официална Русия е вредително за нас“
„От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си“
„Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!“
„Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа!“
„Ако окупират България, да стоиме ли или да напуснеме? И тоя въпрос седи... някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават... Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време?“
„Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, искаме свобода, човешки правдини“
„И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“
