През Втората световна война стотици фалшификатори на документи рискуват живота си, за да помогнат на хиляди еврейски деца да избягат от ужаса на концлагерите.
Тяхната изумителна история оживява в базирания на реални исторически събития бестселър „Книгата на изгубените имена“ от Кристин Хармел, който бързо завладя читателските сърца и се превърна в универсален разказ за любовта, саможертвата и силата на човешкия дух.
Една сутрин Ева Траубе подрежда книги на рафтовете в обществената библиотека във Флорида, когато погледът ѝ попада на снимка във вестник, който някой е оставил отворен наблизо. С притихнало сърце Ева разпознава на снимката „Книгата на изгубените имена“– книга, която е виждала за последен път преди повече от 60 години. Книга, за която е смятала, че е изчезнала завинаги. И която е била всичко за нея.
Статията във вестника разказва за германски библиотекар, който иска да върне откраднатите книги от нацистите при истинските им собственици. А „Книгата на изгубените имена“ е особено ценна, защото съдържа своеобразен код, който никой не може да разгадае.
Само Ева притежава отговора – но дали ще има сили да се върне към спомените от най-мрачните години в живота си, които всячески се е опитала да забрави?
Когато през 1942 г. нацистите отвеждат баща ѝ, който е евреин от полски произход, Ева и майка ѝ са принудени да избягат от Париж с фалшивите документи, които тя сама изготвя. Двете намират убежище в малко планинско градче в така наречената свободна зона във Франция.
В Ориньон Ева се запознава с местните членове на Съпротивата и открива, че талантът ѝ умело да фалшифицира документи може да помогне на хиляди еврейски деца да преминат границата с Швейцария и да се спасят от сигурна смърт.
Сред жестокостите на войната младата жена открива призванието си, а заедно с него и любовта – в лицето на мистериозния фалшификатор Реми. И няма друг избор освен да се бори за тях с всички сили, които са ѝ останали.
Но ще успее ли Ева да се пребори за собствената си идентичност в свят, който иска да я заличи изцяло? И възможна ли е изобщо любовта в лицето на най-големия ужас?
В духа на „Френският фотограф“ на Наташа Лестър, „Докато Париж спеше“ на Рут Дрюар и „Славея“ на Кристин Хана, „Книгата на изгубените имена“ e трогателен исторически разказ за смелостта да останеш верен на себе си дори и при най-невъобразимите обстоятелства.
Емоционален и докосващ, романът на Кристин Хармел разказва за една по-малко известна част от историята на Втората световна война, която не бива да бъде забравяна.
Из „Книгата на изгубените имена“ от Кристин Хармел
- Добре дошла в библиотеката ни - изрече отец Клеман и затвори вратата.
Оглеждайки помещението, Ева зяпна от изненада. Имаше чувството, че сънува. Върху цялата отсрещна стена на библиотеката имаше еднометрови витражи. Слънчевите лъчи, които се процеждаха през тях, обагряха в пъстри цветове книгите с кожени подвързии върху рафтовете. В средата на помещението имаше дървена маса и два дървени стола.
Очарована, Ева протегна ръка към рафта, който се намираше вдясно от нея, и извади една книга. Беше с оръфана по ръбовете кафява кожена подвързия, а на гръбчето ѝ сред избелели златисти цветя беше изписано заглавието: „Послания и евангелия“. Изпълнена с благоговение, Ева прокара пръсти по корицата. Книгата вероятно беше на двеста години.
- Книгата е издадена през 1732 година - изрече отец Клеман, сякаш бе прочел мислите ѝ. Ева вдигна очи. Свещеникът ѝ се усмихна и посочи към рафтовете. - Повечето книги са отпреди Френската революция. Църквата е много стара и библиотеката е едно от най-ценните ни богатства. Тя е любимото ми място. Идвам тук винаги когато се нуждая от утеха. Мислех си, че може би ще ви хареса.
- Прекрасна е - прошепна Ева, забравяйки за миг, че трябва да е предпазлива. Където и да се намираха книгите, тя винаги се чувстваше добре сред тях. - И вие може да идвате тук по всяко време? - попита и неохотно сложи книгата на масата. Нямаше търпение да разгледа останалите по рафтовете.
Отец Клеман се засмя.
- Да.
Ева погледна към него и се усмихна. Лицето на свещеника беше открито и ведро и тя се чудеше дали и той като нея е омагьосан от библиотеката.
- Защо ме доведохте тук?
- Мислех си, че можем да си помогнем един на друг.
Ева отново стана предпазлива.
- Един на друг? Усмивката на отец Клеман беше изчезнала и макар че погледът му бе благ, в него се четеше несигурност. Той сякаш подбираше внимателно думите си.
- Носите ли документите си? Бих искал да ги видя.
- Защо? - Ева отстъпи назад към затворената врата. Възможно ли беше тази великолепна библиотека да се окаже капан? Кратък проблясък на съвършенство, преди капанът да щракне?
- Както вече ви казах, госпожице, няма да ви сторя нищо лошо. - Отец Клеман се поколеба, преди да продължи: - Добре, ще бъда директен. Нуждаем се от някой, който притежава рисувателни умения.
- Рисувателни умения?
- Рисувателни умения, с които може да бъде заблуден дори и най-бдителният полицай и които ще помогнат на невинни хора да продължат да живеят свободно.
- Не разбирам за какво говорите.
Отец Клеман се почувства неловко.
- Все повече хора се нуждаят от услугите ни и вече не сме в състояние да помогнем на всеки, който се обръща към нас. Госпожа Барбие е мой сътрудник. Според нея талантът ви може да ни бъде полезен.
Ева си пое дълбоко въздух. Чувстваше се така, сякаш ѝ предстои да скочи от висока скала и няма връщане назад.
- Фалшифициране на документи ли имате предвид? Отец Клеман се взря в Ева.
- Да, госпожице. Питам ви отново: може ли да видя документите ви?
Ева извади безмълвно документите от джоба си и му ги подаде. Докато свещеникът ги разглеждаше, челото му се набръчка и тя отново се чудеше дали не допусна грешка, като му се довери. Най-накрая той вдигна очи.
- Документите ви са фалшифицирани много добре. Госпожица Фонтен, нали?
- Да. Така пише в личната ми карта.
Отец Клеман се усмихна.
- Силно съм впечатлен, госпожице Фонтен. Признавам, че след като видях документите ви, осъзнах, че още по-отчаяно се нуждая от помощта ви.
Ева се чудеше дали не би могла да помогне и на други хора да избягат, както бяха избягали двете с майка ѝ, но не беше в състояние да мисли за това, докато животът на баща ѝ беше в опасност.
Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:
