Българските земи пазят останки от хилядолетна история, от древни цивилизации, от битки, нашествия и дела на велики герои. По стъпките им – из закътани пътечки, далеч от обичайните туристически маршрути – се впуска обичаната авторка на блога „Друми в думи“ Ели Иванова, която продължава поредицата за красотите на България, започнала с „52 екопътеки за всеки“ и „52 по-малко познати пътеки за всеки“, и ни подарява още „52 исторически разходки из България“.
В новата си книга пътешественичката с око за скрити съкровища ни отвежда до крепости, манастири, скални светилища и места, свързани със старата и по-новата история на земите ни. Предназначена е за широк кръг читатели, които се интересуват от миналото ни и обичат да прекарват свободното си време сред природата, „52 исторически разходки из България“ представя 52 маршрута до над 100 забележителности.
Ели Иванова минава през крепости и руини, средновековни църкви и древни светилища, покрай праисторически пещери, дали подслон на първите хора по тези земи, и по пътища, по които са крачили нашите революционери, поети, царе. А по пътя към тези места, тя обръща внимание и на неизменната красота на българската природа – на водопадите и скалите, на спиращите дъха гледки, тучните поляни, бистрите студени извори, закътаните морски заливи и потайните горски пътеки.
От древното скално светилище до село Небеска в Родопите през връх Мечит и Поповото езеро в Рила и Пирин до огромното културно и историческо богатство на Стара Планина и Предбалкана, както и малко познати кътчета из Краище, Странджа и Сакар планина, „52 исторически разходки из България“ е истинско богатство за всеки пътешественик, поел по следите на българското минало и отворил сърцето си за богатите на истории и легенди кътчета из страната.
Обогатена с полезни съвети, точни координати, информация за достъпността и трудността на маршрутите, книгата на Ели Иванова ни приканва да се запознаем отблизо с историята на България, докато създаваме нови спомени и оставяме душата и ума да пътешестват на воля. А да опознаем родината, е първата стъпка към това да се грижим към нея и да заобичаме нейните разнообразни красоти и нюанси.
Из „52 исторически разходки из България“ от Ели Иванова
19. Хайдушките водопади край Берковица
Начална точка: 43.235867, 23.093831
Водопади: 43.205717, 23.058017
Трудност: 3/5
Продължителност: час и половина в посока
Забележителности: водопади, панорамни гледки
Други места наблизо: връх Ком, Клисурски манастир, Вършец – водопадите Заножене и Райски кът
Хайдушките водопади са чудесно място за сравнително лека разходка, подходяща за хора от всички възрасти. Пътеката се движи край Голяма река, която образува по течението си множество прагове и водоскоци. Най-атрактивни са двата водопада в края на маршрута. Там няколко по-малки реки се сливат и образуват Голяма река. Местността наоколо е защитена и носи името Хайдушки водопади.
Защо хайдушки? По време на османското робство в Берковския край са действали няколко хайдушки чети. Според предание зад голям камък при единия от водопадите имало вход на пещера, която била скривалище на местните хайдути.
Водопадите не са много високи, но са буйни и образувани от няколко пада, което прави рисунъка им игрив и красив. Хайдушките водопади са пълноводни целогодишно, макар и невинаги да са с голям дебит.
Как се стига
Отправна точка за маршрута са западните покрайнини на Берковица, на 91 км северно от София и на 27 км югозападно от областния център Монтана. Дотам се стига с кола. В градчето от централната част нагоре има поставени кафяви стрелки, указващи пътеката.
Точката, която съм дала за начална по-долу, е при едно разклонение на пътя. Екопътеката започва по разклонението вляво. Там са пос-тавени указателни стрелки.
Особености на маршрута
Маршрутът се движи изцяло по протежение на Голяма река, десен приток на Берковската река. Пътеката всъщност е стар, изронен асфалтов път. По протежението му се отделят няколко пътеки и второстепенни черни пътища, но ние следваме главния. Лесно е за ориентация.
Маршрутът е дълъг около 5 км в посока, денивелацията е около 320 м, маркиран е със стрелки и зелена маркировка, обособени са няколко места за отдих – беседки или пейки с масички.
Още в началната част се минава покрай огромен вековен бряст. От табелата до него четем, че това е защитен обект с история – старият сега бряст се е разлистил по времето на цар Иван Шишман, преживял е различни бури – климатични и исторически, но е оцелял.
В края на маршрута се стига до двата водопада. До тях води кратка пътека, която се отделя вляво от пътя. Има си табелки. Край водопадите е изградена беседка.
И още: КЪЩА МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ“ И ЛЕСОПАРК „КАЛЕТО“
Наред с Хайдушките водопади, не пропускайте да посетите и тези две забележителни места в Берковица.
Вазовата къща се намира в центъра на градчето. Там той е живял в периода 1879 – 1880 г., когато е бил председател на местния Окръжен съд. В съседство може да се разгледа и Етнографският музей.
Лесопарк „Калето“ се намира на близкия до Вазовата къща хълм. Във високата част на хълма личат останки от крепост, откъдето идва и името на лесопарка. Оттам се открива великолепна панорама към Берковица и околностите. Крепостта е късноантична и средновековна. До нея се стига с кола по асфалтов път, доста тесен в последната си част.
Как да стигнете до Калето в Берковица?
От къщата музей „Иван Вазов“ поемате по улица „Берковска река“, това е главната улица отстрани на къщата, в посока, противоположна на центъра. Няколко метра след къщата трябва да завиете наляво по моста над реката и после пак наляво и продължавате около 700 м нагоре, а после трябва да завиете по отбивката вдясно. На моста и отбивката са поставени табелки за Калето.
46. Крепост Букелон в с. Маточина в Сакар
Начало: 41.850831, 26.545969
Трудност: 1/5
Продължителност: 10 мин. в посока
Други места наблизо: скална църква до с. Михалич
Крепостта Букелон се свързва с една от най-големите победи в нашата история. Това е победата на българските войски, предвождани от цар Калоян, над Латинската империя и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, начело с император Балдуин Фландърски. Нашият цар решително сразява кръстоносците и пленява техния император. Битката се състои на 14 април 1205 г. пред портите на Адрианопол, днешен Одрин, а командният пункт на нашите е крепостта Букелон, на 8 км от Одрин.
В историята са известни над 15 големи битки при Одрин в различни периоди от Античността до наши дни, като повечето от тях са с българско участие. За две от тези битки, при това важни и значими, се смята, че са станали край крепостта Букелон.
Първата е битката при Адрианопол от 9 август 378 г. между готските племена и римските легиони, предвождани от император Валент. Римляните претърпяват огромно поражение, а техният император е тежко ранен в сражението и умира. Втората е тази, за която вече споменах.
Името Букелон е изписано на мраморна колона от времето на кан Крум, намерена край старата столица Плиска, като възможно обяснение е, че крепостта е била превзета от кан Крум през 813 г. заедно с още няколко византийски крепости.
С Букелон е свързан също и българският цар Михаил III Шишман, който през 1328 г. завзема крепостта, а малко по-късно я разменя с Византия срещу Созопол.
Това, което е останало до нас от някогашната крепост, е главната º кула. Тя е внушителна, изпълнявала е няколко функции и навярно затова прилича на малък замък. Горе вляво на входната арка на кулата може да се види кръстов монограм, съставен от червени тухли, с помощта на които са изписани буквите М Н Л. Някои изследователи смятат, че това са инициалите на цар Михаил Шишман. Според друго тълкуване на монограма той може да бъде свързан също с Мануил Апокавк, който в 1341 г. е назначен за управник на Адрианопол.
Къде се намира
Крепостта Букелон се намира край пограничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина. Селото е част от община Свиленград и отстои на около 40 км от общинския център.
Кулата замък се вижда още преди да се влезе в селото, и служи за ориентир. Може да се спре много близко до нея – след като се завие наляво от главния път, веднага има малко уширение с чешма, което побира няколко коли. До крепостта води обособена алея.
Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:
