Българският журналист и блогър Иво Инджев селектира над 1500 подбрани публикации от емблематичния си блог ivo.bg в юбилейното луксозно издание „Остродумия“ – проницателна и безпощадна хроника на българската съвременна история през последните 17 години.
Хронологично подредени и редактирани, текстовете в книгата проследяват събитията в България и света от 2008 до 2025 година, пречупени през острото перо на журналиста, чието име се е превърнало в емблема на смелата журналистика и рационална мисъл.
Приемайки писането за свой дълг, през годините Иво Инджев не се притеснява да разбива митове и заблуди, да маркира онези аспекти от родната и световна политика, които окончателно променят световната карта, както и безкомпромисно да осъжда безкритичния прочит на минало, бъдеще и настояще.
В „Остродумия“ той не изменя на своя морален компас, подреждайки своите тексове и превръщайки ги в интелектуално преживяване за онези, които не се страхуват от въпроси, и не търсят празни думи и опаковки, а качествено съдържание.
Съчетание от блестяща публицистика, хапливо чувство за хумор и проницателен поглед към действителността и задкулисието, „Остродумия“ предлага не просто четиво, а интелектуално преживяване, което провокира размисъл и усмивка едновременно.
Иво Инджев е журналист, блогър и автор на 10 публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е кореспондент на БТА в Бейрут ( 1983-1987 ), главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993), главен редактор на в. “Експрес“ ( 1993 -1994 ) , на в. „Демокрация” ( 1994 1995 ), създател на Асоциацията на Европейските журналисти у нас ( 1992 ), вицепрезидент на АЕЖ, избран на конгреса в Хелсинки ( 1994 ), коментатор на Радио „Свободна Европа ( 1995-2000 ), и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006). Носител е на награди на „Хелзинския комитет” за правозащитна дейност.
Из „Остродумия“ от Иво Инджев
ИНТРО(ПРО)ДУКЦИЯ
Как да се помести най-представителното, най-доброто, есенцията от около 10 000 публикации в една книга с обем, който да не е мегаломански? Трудно е. Преценката би трябвало да бъде на читателите на блога, но те няма как да бъдат впрегнати да орат тази нива. Огромно съдържание се натрупа в ivo.bg за годините на неговото съществуване от март 2008 г. Няма как да се пренесе изцяло в една отделна книга. Тогава?
Когато си дадох сметка за това, реших да наблегна този път не (само) на съдържанието, а формално на формата. Надявам се да се получи картина, която човек да пожелае да си „закачи“ в библиотеката. Правил съм нещо подобно и в „Мълчанието е злото”, първата ми книга. Появи се през 2009 г. Само че обемът на статиите ми от рубриката „Статуя на свободата“ във вестник „Демокрация“ и във вестник „Експрес“ беше далеч по-малък.
Не мога да гарантирам 100 процента, че при близо 10 000 публикации в ivo.bg, които прехвърлих още веднъж през съзнанието си, не се е получило някое повторение в играта на думи. Надявам се да не бъда съден строго от бдителните читатели, ако доловят, че съм плагиатствал от себе си.
Редактирането на такава продукция наложи също така някои промени спрямо оригинала, съхраняван в архива на блога. Текстовете ми там имат предимството да са далеч по-обстоятелствени. В същото време имат недостатъка да са писани в бясно темпо без вторичен прочит, да не говорим за „второ око“. Носят белега на тази задъханост по отношение на някои грапавини. Непосилно е да ги пренапиша всичките с днешна дата, за да ги изгладя с ютията на редактирането.
Всеки художник показва картините си в техния завършен вариант. Често пъти ги дорисува и внася промени. И с моята картина е така. Предлагам четиво с актуализация, но без съществена промяна в смисъла на свидетелството за времето, когато е писано. Спазвайки хронологията, се надявам също и на практически ефект. С едно прелистване читателят може да получи представа за основни събития у нас и по-света в периода 2008 – 2025 г., макар и преминали през филтъра на авторското мнение. Няма как да е иначе. Гледната точка на публициста, ако не пише под нечия диктовка или по „целесъобразност“, винаги е субективна.
Окуражен бях да предложа в тази книга моя 17-годишен всекидневен труд от едно академично изследване на екип специалисти от Бургаския свободен университет. Авторството ми в ivo.bg беше откроено там. https://www.bfu.bg/uploads/pages/godishnik-xl-2019.pdf
„ЕКСПРЕСИВНИ ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА В БЛОГОВЕ НА ЖУРНАЛИСТИ“.
Студията е разработена по проект „Българският език в социалните медии“ на Бургаския свободен университет, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на МОН.
Ето фрагменти от научната разработка.
„…М. Попова, като изтъква, че „журналистите възприемат блоговете като алтернативен канал на информация, където се чувстват по-свободни в изразяването на личното си мнение“. Авторката доразвива тезата си в уточнението, че техните блогове не са просто алтернативен канал за журналистическата им дейност, а „реално средство да демонстрират позицията си, без да правят компромис със своята съвест и професионални принципи“ (Попова, 2016).
„Като представя едни от най-популярните имена на журналисти блогъри, Методиева оценява най-високо достойнствата на личния блог на Иво Инджев и го определя като „гражданска и социална медия от нов тип“ (Мавродиева, 2011(а).
„Иван Вълчанов обръща специално внимание върху факта, че премиерът Бойко Борисов е съобщил решението на МС за прекратяването на проекта АЕЦ „Белене“ първо на блогъра Иво Инджев. Като анализира причините, поради които премиерът не е избрал официалните медии, авторът заключава, че „с това действие Борисов прави нещо далеч по-значимо от медийна гледна точка от простото съобщаване на новина – той легитимира блога на Иво Инджев като качествен и надежден източник на информация. В случая блогът действително е използван като медия, и то облагодетелствана първа да съобщи тази така важна новина“ (Вълчанов, 2012).
Търсите „Нещо за четене“? Още интересни предложения вижте тук:
