Недалеч на запад от София, в равнинния район, се намира град Божурище. Началото на днешния град, като населено място, е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията (Съществува и до днес под името Конно-спортна база "Ген. Крум Лекарски"). Около него постепенно започва застрояване на частни и държавни сгради. Поради удобното си разположение - само на 10 км. от столицата и военните действия по онова време, година по-късно в град Божурище се създава временно летище. По-късно равната местност, която в миналото била дъно на езеро, привлича вниманието на командването на зараждащата се българска военна авиация и временното летище се превръща в авиационно средище, предназначено за подготовка на летци, необходими за младата българска авиация.
Заслуга за изграждането на летище Божурище като модерна за времето си авиационна база има първият български дипломиран пилот – Симеон Петров. Именно той е назначен за началник на Аеропланното училище в Божурище след откриването му на 26 ноември 1915 г.
Непосредствено след включването на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария, за две години в училището са обучени над сто пилоти, наблюдатели и аеромеханици. Много личности са възпитаници на училището, сред които Асен Йорданов, Цветан Лазаров и Кирил Петков. Благодарение на тогавашната Германия, летището в Божурище претърпява много промени – построени са железобетонни хангари, административни и жилищни постройки. Един от най-значимите строжи е на аеропланна работилница, копие на тази в Гросенхайн. Там години по-късно се произвеждат и българските самолети „Дар“.
През далечната 1917 г. на аеродрум Божурище е устроен първият авиационен празник – „Празник на Белите Орли“, на който посетителите са имали възможност да се докоснат до някой бойни самолети, носещи гръмките имена – „Албатрос“, „Лютият“, „Тутракан“, „Непобедимият“, „Свирепият“ и др. Оттам и наричат летците на летище Божурище – орли.
Обширното поле на град Божурище се окозва много подходящо за всички типове тогавашни самолети до появата на реактивните, а летището - невероятно перспективно. Историята на летището, с име на императорското цвете, е наситено със събития, заемащи място в историята на града, българската авиация и на страната въобще. Селището започва да се развива и нараства благодарение на аерогарата, докато не се подписва Ньойския договор. Според него „Българските бойни машини трябва да бъдат унищожени чрез нарязване с оксижен, насичане с брадви, залети с бензин и подпалени.“ „Железните“ мъже с опърлени от слънцето и вятъра лица, откарват машините си в „гробището“, откъдето никога няма да излетят.
“Това беше тъжна и покъртителна картина, ние авиаторите, които бяхме като братя през войните, сега се гледахме смутени. Всеки оставяше самолета си на „гробището“, помилваше го и всички се отдалечаваха със сълзи. “ – това разказва летецът Пеню Попкръстев.
Летците и техниците правят всичко възможно да спасят каквото могат. Седем самолета и десетки самолетни двигатели са укрити на всевъзможни места до началото на Втората световна война. Тогава летище Божурище отново става авиационен център.
Намиращо се непосредствено до София, летище Божурище остава люлка и гробница на първата българска авиация. Остава светъл спомен в миналото ни. За съжаление, днес няма летище, няма паметник - само разруха. Преди години на учениците от местното СУ„ Летец Христо Топракчиев“ беше позволено, един път в годината, на деня на патрона на училището, да посетят летището и паметника на летците вътре. Но и това вече не е възможно. Мястото официално е определяно за „ културен паметник“ няколко пъти през годините, но въпреки това летището остава собственост на чуждестранни инвеститори и без културно, историческо или каквото и да било развитие. Последно през 2016 г. е отново е обявено за паметник на културата, като Националният институт за недвижимо културно наследство му определя статут на "историческа, урбанистична и архитектурна недвижима културна ценност". Надяваме се някой ден разрухата да изчезне и от руините да се възароди отново летище "Божурище".
Материалът е изготвен Йоанна-Виктория Лозанова, ученичка в 10 клас, в СУ "Летец Христо Топракчиев" град Божурище, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.