Благовещение и ролята на християнските празници в общността

2986 преглеждания

Народ, който не знае миналото си няма бъдеще.

Народ, който не почита празниците си и не спазва традициите си, е обречен да загуби самоличността си.

Обичаите, ритуалите, обредите и религиозните празници от зората на цивилизацията са духовната сплав на всяка общност.

Днес динамичните промени и цялостната тенденция към глобализация все повече отнемат на човека възможността да се самоидентифицира чрез миналото си, да спазва обичаите на своя народ и да се уповава на етническите си традиции. Невръстните не знаят, младите не помнят, а старите измират и отнасят със себе си изконните повели на духовния заряд, запазени в завещаните от предците ни обреди и ритуали.

Народните обичаи и обреди представляват културно-историческото и общественото развитие на всеки народ. Посредством тях се предават на бъдещите поколения, възприетите и обичаи и познание от миналото. Те представляват мост между старата култура и младото поколение, което я възприема като знания за живота на своите предци.

Историята свидетелства, че празниците на всеки народ съпътстват  неговия живот и са плод на творческия му гений. В обичаите и обредите се проявяват настроенията на хората, което е импулсивно-емоционалното състояние на личността. Хората се сближават по душа и сърце..

Традициите и обичаите са отстояли на времето дори когато сме били под чужда власт. Те са ни давали сили, за да се съхраним като народ и нация през тези далечни и трудни времена. За това е добре да се отнасяме с уважение и  почит към тях, да им отделяме достатъчно внимание и да не ги забравяме.

Един от големите християнски празници наречен още Половин Великден е Благовещение (Благовец). Той се празнува всяка година на 25 март.

На този ден християните празнуват благодатната вест за раждането на нашия спасител Исус Христос.

Срещу Благовец се прави пролетно почистване по домове, плевни, обори, дворове. Палят се огньове, в които се изгаря събраната смет. Децата прескачат огъня, за да изтърсят бълхите си в него.

Празникът се празнува по различен начин в различните райони на България.

В петричко, скачат край огъня и жените, и децата викат силно:

”Змиите в полето, аз съм в гората,

аз съм в полето, змиите в гората!”

В някои разложки села огънят се пали пред портите. Децата скачат край него и викат трикратно:

“Бягайте змии, гущери,

бий бълхи, Благовец иде”

Стара традиция е на този ден да се яде риба, най-често жените готвели рибник - риба с ориз или шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Задължително се пече обредна пита с мед, която се раздава на близки и съседи за здраве и щастие на семейството.

В народните представи този ден се свързва с идването на пролетните птици и окончателното пробуждане на природата, мечките се събуждат от зимен сън, от дупките излизат всички змии и гущери.

Според народните поверия след Благовещение всеки гледа да излиза от вкъщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

Вярващ ли е българинът?

Все повече хора ходят да палят свещи по църковните празници, редят се на опашка с дни, за да видят чудотворни икони, но според мен  една част от тях не са заинтересовани да ходят на служби, ходят само по празниците. Палят свещи, целуват икони само защото и другите го правят, не влагат смисъл в своите действия.

Българинът е по-скоро суеверен, отколкото религиозен, но дължи съществуването си на вярата. Тя ни е карала да се чувстваме принадлежни към някоя общност, която има значение. В същото време българина носи в себе си безумно суеверие. Там където суеверието влиза, вярата си отива. Това е големият проблем на църквата да премахне суеверието от всекидневието на българина, а там да остави искрена и чиста вяра. За съвременния и разумен българин е по-важно черна котка да не му минава път, да не разпъва черен чадър в дома си и т.н. Суеверията ограничават свободата на човека.

Духовността показва как физическия свят не е всичко, което съществува. Около нас има духовен свят. Истинската ценност на духовността е, че според нея  има неща отвъд този физически свят. Духовността позволява  да следвате сърцето си и да постъпвате така както чувствате, че е правилно.

Православната духовност трябва да осъзнае и  да поеме отговорност и да предприеме действия за подобряване живота на човека. Днес съществува тенденция проблемите на човека да се разглеждат психологически, тоест частично или индивидуално и за тяхното преодоляване да се изисква обръщане към психоанализа и психиатрията, вместо да потърсят помощ от църквата. Според християнската православна духовност не съществува проблем, който да няма духовна причина и решение, разглеждане и отговор.

В нашата епоха съществува тенденция човешките или социални проблеми да се ограничават до икономически проблеми и по този начин човека се превръща в обикновен икономически фактор.

Изделията на човека са поставени над него, застрашават неговия живот - знак за разрушаване на християнския образ.

Наблюдава се стремеж към материалното – променени са ценностите. Много хора промениха положението си – статуса си, финансовия и материалния и в тази промяна ценностите се изместиха. Става важно кой как се облича, кой какво има, за да е значим, а това не е важно, важното е да си човек.

Църквата трябва по-активно да влиза в живота на българина, да укрепва и съхранява живата вяра.

Да обръща повече  внимание на подрастващото поколение чрез:

-делегиране на възпитание на подрастващите

-опазване и налагане на вярата

-предпазване от влияние на секти

-нравоучение

Непрекъснати са призивите за възпитание на подрастващото поколение в дух на етика, морал и нравствени ценности, но от друга страна се гледа с недоверие и скептицизъм към възможностите обучение по религия да бъде въведено като задължителен предмет в училище.

Църквата извършва социални дейности, състоящи се в подпомагане на хора в неравностойно положение, както и всички нуждаещи се от духовна и материална подкрепа.

Тя успешно изпълнява тази роля и превръщането й в активна институция, която да определя на дневен ред на обществото, чрез утвърждаване на етични-нравствени и практически  норми на поведение.

Църквата като духовна институция полага достатъчно грижи за съхраняване и развитие на българското общество чрез националните традиции и дух.

Тя гарантира бъдещето на християнската вяра като служба в името на обществото, защото “Вярата без дела е мъртва”.

Напоследък се забелязва възраждане на позабравени традиции и обичаи, което говори, че вярата в традициите и празниците съществува и ще се предава на бъдещите поколения.

Проблемът за мястото и ролята на традицията в съвременния празничен живот е как да се включи оцелялото празнично наследство днес при социализацията на младото поколение, чрез семейството и държавните културно-образователни институции. Защото празника не е само забава, а е явление с възпитателен заряд. Отчитайки промените в света около нас, динамичността и мобилността на днешния свят, изучаването на празниците, обредите и ритуалите е път към запазване и връщане на редица традиционни ценности.

Материалът е изготвен от Беатрис Георгиева, ученичка в 10 клас, в СУ „Проф. Д-р Асен Златаров”, град Годеч, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".

Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел  и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaАвтомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI InfoИнтегралОСКАР-ЕЛSamsoniteБигла 3Go4Raw.

 

Ексклузивен телевизионен медиен партньор:  

Българската национална телевизия

 

Медийни партньори

BULGARIA ON AIRb2b Мediaсп. Мениджърnoviteroditeli.bgObekti.bgИА Кросс