Краси Радков - композиторът на щастие

От Виктория Цветкова, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх”, гр. Враца

„Ако на небето не е позволено да се смееш, аз не искам да отида там.“

Мартин Лутер

Смехът е неизменна част от човешкото ежедневие. Присъствието му във всеки един наш ден понякога ни позволява да забравим колко значим е той за нас. Но има ли нещо по-красиво? Смеещият се създава звуци, които приканват и хората в обкръжението му да станат част от тази малка симфония. А чертите на лицето се променят до степента, в която то излъчва сияние и топлина. Тук е и ключовата роля на един врачанин, чието име е познато на всеки наш сънародник, композиторът на щастие - Краси Радков.

Роден в града, който е обгърнат от Балкана - Враца, той се появява, за да бъде будител, но по един малко по-нетрадиционен начин. Избира пътя на усмихнатите лица до появата на сълзи в очите, поема по пътеката на смеха, за да бъде негов създател. Краси Радков е любима фигура не само за хората от Северозапада, но това, което го прави най-близък за съгражданите му, е начинът, по който изразява своите корени. С невероятно чувство за самоирония и огромни дози любов към родния край той успява да създаде изкуство. Северозападът за него е не просто мястото, на което е израснал, той е извор на вдъхновение до ден днешен и начинът, по който той изразява връзката си с него, е именно това, което го оразличава от всички негови колеги.

Скечовете и образите, изиграни от Краси Радков, позволяват на публиката да се докосне до Северозапада, така както само един местен може. Комикът доказва, че смехът е толкова важен за един врачанин, колкото са „сръбското и ракията“. Той пресъздава моменти от бита на своя роден край, в тях той влага много любов и внимание, като по този начин той не само успява да се посмее с тях, но и да покаже да на останалите тази страна от ежедневието на своите съграждани. Неповторимия врачански диалект, стремежът към себеизява в различни ситуации, силата на емоциите той иронизира, като създава картина на носталгия. Вместо сълзи по изминалото време обаче той рисува усмивки.

През годините той влиза в множество различни роли, изиграва множество различни личности, поради което е трудно да се опише точно как изглежда Краси Радков. Познат на публиката с образите на Цеко Сифоня, Шишо Бакшишо, отец Нафърфорий, Гацо Бацов, баба Вуна и много други, Краси сякаш притежава различни самоличности, но най-странното е, че всички те са оценени от аудиторията. И все пак образът на Краси Радков не би могъл да се обърка, тъмнокос и тъмноок мъж, леко закръглена фигура, високо чело, признак за природната интелигентност на актьора и най-важното - усмивката. Усмивката, която той невинаги успява да прикрие по време на скечовете си, но която води до бурен смях у всеки един зрител.

Освен способността да разсмива, откриваме, че изкуството му притежава множество други качества. Актьорското му майсторство има силата да мотивира, вдъхновява и дори успокоява. За това разбираме от Божидар Стемелков, който е най-добрият български джудист в категория до 66 килограма при мъжете. В интервю той споделя: „За разлика от повечето ми колеги, които си пускат Еминем или 50 Cent, аз слушам Краси Радков и така излизам отпуснат и без напрежение на татамито. Огромен фен съм му и го уважавам много като комик и човек.“. Това доказва силата на изкуството, начинът, по който то докосва публиката и колко ценно е то за нас.

Във Враца той се ражда (24 април 1971 г.) и израства. Завършва Езиковата гимназия, като изучава испански език. Сред учениците си той се откроява със силно чувство за хумор, способност да извлече нещо забавно от всяка ситуация и желание да радва околните. Първите стъпки на Красимир Радков, дали начало на бъдещата му успешна кариера, той осъществява в театрална група „ТЕМП“, която и до днес остава фабрика за таланти. Дипломира се във ВИТИЗ (1994 г.), където е в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Николина Георгиева, след което отново се завръща в родния си град, където прекарва пет години в Драматичния театър (1995 - 2000г.), а по-късно става част от Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Там изиграва над 30 роли, с две от които е и номиниран за награда Аксеер.

Телевизионната кариера на комика Краси Радков ясно показва, че при раждането му наистина е изгрявала щастлива звезда, а може би дори самият той я е накарал да се усмихне, със сигурност знаем обаче че животът му е изпъстрен с цветовете на изкуството. През 2003 г. участва в американския филм „Аз съм Дейвид“, режисиран от Пол Фейг. През 2004 г. той среща и своето професионално семейство - „Шоуто на Слави“. Това е продукцията, която му дава възможност да разгърне таланта и потенциала си на максимална степен, което е и повод именно той да бъде една от първите фигури, които хората асоциират с любимото на множество българи предаване. В Шоуто той участва и създава голям брой от скечове както на измислени герои, така и на реални личности и показва, че е способен да влезе еднакво добре и в мъжки, и в женски образ. Годините до 2019 г. той прекарва освен като основен образ на предаването и като част от театър Мелпомена. А от 8 ноември 2019 г. води „Вечерта на Северозапада“ по 7/8 ТВ заедно със съгражданите си Борис Солтарийски и Георги Милчев - Годжи.

Краси Радков несъмнено може да разсмее всеки, но не това е най-важното качество, което актьорът притежава. Той ни учи, че смехът е ключът към успеха, че най-мрачните мигове могат да бъдат преборени с помощта на светлината на усмивката. Показва ни как корените са не просто стартова позиция. Родният край е стабилната основа, върху която той изгражда своята кариера, място, от което той все още черпи вдъхновение. В това му отношение дори бихме могли да открием прилика с гения на Вазов. Повестта „Чичовци“ е именно осмиване на образи от детството и родния край на автора, но не насмешката е ключова в създаването на героите, любовта е това, което прави произведението уникално. Такова е и отношението на комика към родното, към близките, изпълнено със смях, обич и близост. Северозапада и Краси Радков, предизвиквам ви да назовете по-забавна комбинация.

„Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.“

Виктор Юго

Врачанският балкан - мистична вечер в прегръдките на гората

Материалът е изготвен от Виктория Цветкова, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Шоуто на Слави, Фейсбук

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"