Модерните класики „Младите лъвове“, „Богат, беден“, „Просяк, крадец“ и „Хляб по водите“ нареждат Ъруин Шоу сред майсторите на следвоенната проза, творили през XX век в Америка, а най-успешната му творба - романът „Богат, беден“ се превръща в любимо четиво на няколко поколения.
53 години след появата си епичната семейна сага, продала милиони копия по цял свят, излиза на българския пазар в ново луксозно издание (ИК „Сиела“) с корица от Дамян Дамянов и с обичания превод на Ваня Томова.
1945 година - Втората световна война е към края си. Рудолф, Томас и Гретхен Джордах израстват в малко градче на брега на река Хъдсън, твърде млади, за да попаднат в ужаса на войната, но въпреки това неизбежно белязани от нея.
Свидетели на многобройните провали и разбити мечти на своите родители, тримата са твърдо решени да не повтарят грешките им. А всеки от тях по свой собствен начин се впуска в преследване на успеха и илюзията за щастие, дълбоко вкоренени в идеалите на американското общество.
Рудолф е златното момче. Умен, образован и изключително амбициозен, той сякаш не принадлежи на това семейство неудачници. Благодарение на дисциплина и усърдна работа, той успява да се измъкне от ада на посредствеността и да надникне в света на богатите и успелите.
Томас е черната овца. Див и неубуздан, той е свикнал да разговаря посредством юмруците си, а всяка следваща неприятност, в която се забърква, го дърпа все по-дълбоко в бездната на нищетата и засилва агресията му към света.
Гретхен е диамантът в семейството. Красива, но лекомислена и наивна, тя се впуска в търсене на лесния и приятен живот, убедена, че той е само на една ръка разстояние.
Три коренно различни съдби се оказват неразривно свързани в помитащата история на Ъруин Шоу. Историята на едно семейство, в което всеки на пръв поглед е абсолютната противоположност на другия, а любовта помежду им изглежда почти несъществуваща. Но въпреки всичко в битката за щастието, която всеки един от тях води срещу несправедливостите на съдбата, те остават единствени съюзници.
В духа на творбите на Рей Бредбъри, Джеймс Клавел и Джон Стайнбек, „Богат, беден“ е блестящ и пълнокръвен портрет на американското общество и нравствените предизвикателства, които настъпват в периода от края на Втората световна война до началото на Виетнамската война.
С впечатляващ размах и автентичност Шоу се впуска в калейдоскопично изследване на живота във всичките му нюанси и противоречия и търси отговорите на някои от най-личните въпроси за човешкото съществуване.
Из „Богат, беден“ от Ъруин Шоу
Семейството се хранеше в кухнята. Събираха се заедно само на вечеря заради работното време на бащата. Тази вечер имаха агнешко задушено. Въпреки купонната система у тях винаги имаше месо в изобилие, защото бащата на Рудолф беше приятел с месаря, мистър Хаас, който не му искаше купони, тъй като също беше германец. На Рудолф му беше неудобно да яде агнешко, купено на черна борса в деня, когато Хенри Фулър бе научил, че брат му е убит, но просто поиска да му сипят по-малко месо и повече картофи и моркови, защото не можеше да говори с баща си за такива деликатни неща.
Брат му Томас, единственият русокос в семейството освен майката, която вече не можеше да мине за руса, изглежда, не се вълнуваше от нищо и гълташе лакомо вечерята си. Томас беше една година по-малък от Рудолф, но не му отстъпваше на височина и беше много по-набит от брат си. Гретхен, по-голямата сестра на Рудолф, никога не ядеше много, защото се страхуваше да не напълнее. Майка му почти не се докосваше до храната. Баща му, едър мъж по риза, поглъщаше огромни количества, като от време на време изтриваше с опакото на ръката гъстите си черни мустаци.
Гретхен не дочака десерта - черешовия сладкиш от преди три дни, - защото бързаше за военната болница, която беше извън града; тя работеше там доброволно като болногледачка пет вечери в седмицата. Когато стана от масата, баща є се пошегува, както обикновено.
- Внимавай - каза той. - Не давай на войниците много да те пипат. В нашата къща няма достатъчно място за детска стая.
- Татко - каза Гретхен укорително.
Гретхен е такова скромно, благовъзпитано, красиво момиче, мислеше си Рудолф и му ставаше неприятно, че баща му ѝ говори така. В края на краищата тя беше единственият човек в семейството, който участваше по някакъв начин във войната.
След вечеря Томас, както всеки път, също излезе. Той никога не си готвеше уроците и получаваше много слаби бележки. Макар да наближаваше шестнадесет години, беше все още в първия клас на гимназията. Не слушаше никого.
Аксел Джордах отиде във всекидневната да прочете вечерния вестник, преди да слезе долу и да започне нощния си труд. Рудолф остана в кухнята да избърше чиниите, които майка му беше измила. Ако някога се оженя, мислеше Рудолф, жена ми няма да трябва да мие чинии.
След като привършиха със съдовете, майка му извади дъската за гладене, а Рудолф се качи горе в стаята, където спеше с брат си, за да си приготви уроците. Той знаеше, че ако някога успее да се избави от необходимостта да вечеря в кухня, да слуша приказките на баща си и да бърше чинии, това ще стане само с учене и затова на всички изпити се явяваше най-добре подготвен от целия клас.
Търсите "нещо за четене"? Още интересни предложения вижте тук:
