Концертмайстор от Филхармонията на Грац се озовава неочаквано в малък курортен град край морето, където забелязва талантливото изпълнение на девойка, свиреща на улицата със своето виолончело, за да осигури прехраната си по време на Пандемията.
Привлечен от вълшебната музика на младата жена, музикантът я наблюдава известно време, а няколко дни по-късно, я проследява до отвесните скали, надвиснали над морския бряг. Момичето не му оставя друг избор, освен да я заговори, за да я предпази от това, което е решила да направи с живота си, на ръба на отчаянието.
Този сюжет разказва част от историята на героите в разказите „Свободна“ и „Рокендрол“, включени в новия сборник „Акорди“ на Георги Връбчев, който вече е по книжарниците.
Авторът притежава дарбата да изгражда вътрешни кръгове между различните истории, които показват не само умението му да борави с художественото слово, но и цялостното му разбиране за живота. Пътят, които извървяват един към друг хората в ежедневието, както и персонажите в разказите, не се различава по своята същност.
Георги Връбчев е нотариус по професия и писател по призвание, който спечели международни награди от литературни конкурси в Италия и Израел, за четири от разказите, включени в новата му книга „Акорди“.
Сборникът „Акорди” е композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав.
Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и воля за свобода, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в странен, трескав делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е нормално човек да бъде съблазнен, ще срещнете природата и хората, Любовта като трепет, като страдание, като чудовищна лудост, Тъгата, която може да ти вдъхне надежда и Свободата, за която и най-тежките окови са слаби.
Истории за нещата от живота, истории за пътя. Пътят напред, пътят назад, пътят към себе си. Жени и мъже в приключението на живота. Някои успяват, други не, трети…зависи от гледната точка. Съвременна проза, деликатна и сурова, поетична и динамична, разноцветна като самия живот.
Георги Връбчев постави началото на своето литературно турне в края на миналата година, когато представи книгата в клуб „Перото“ - НДК. Тази година предстоят още много нови срещи с читатели, като авторът постоянно откликва на покани за литературни разговори в цялата страна.
За Георги Връбчев
Георги Връбчев е член на Съюза на българските писатели, пише както проза, така и поезия. Автор на книгите „Някъде...там...някъде”, (2008), „Заветът на викинга” (2017), “The Legacy Of The Viking” (2017), „Акорди” (2021). Роден в гр. София, семеен, с две деца.
Отличени разкази в сборника „Акорди“:
Коледа: Първо място в категория „Проза“ на шестнадесетото издание на международния конкурс „La Piazzetta” 2014, гр. Салерно, Италия.
Стела: Специалната награда на Регион Кампания и трето място в категория „Проза“ на седемнадесетото издание на международния конкурс „La Piazzetta” 2015, гр. Салерно, Италия.
Песента на глухара: Второ място в категория „Проза“ на осемнадесетото издание на международния конкурс „La Piazzetta” 2016, гр. Салерно, Италия.
Тъгата: Второ място в категория „Проза“ на международния литературен конкурс „Небесни меридиани“, гр. Бат Ям, Израел 2020 г.
Из разказа „Рокендрол“
Беше различно. И по свой начин красиво. Един и същи ритъм, една и съща посока. Този път телата ни бяха далече, но душите несравнимо по-близо. Тя беше друг човек. Аз също. Онова момче в мен сигурно още я обичаше, но неусетно бе отплувало „бавно в синьото море на бяла яхта с две платна“[1] и това вече нямаше никакво значение.
Беше красиво, но още в самото начало знаех, че няма да е вечно. Отново.
Музиката ме бе поела на крилете си и се налагаше да полетя. Нямах друг избор. Завърших консерваторията и записах магистратура във Виена. Това беше началото на края.
*
„Път започва там, където друг свършва“[2], както е казал мъдрецът.
Прекрачих в нов свят. Приказен.
В сърцето ми не спираше да клокочи живата лава на рокендрола, но душата ми живееше божествения живот на класическата музика. Летеше във висини и се гмуркаше в неизбродими дълбочини. Радвах се на всяка малка сладост, на всеки тон, на всеки звук. Музиката е висша форма на общуване, пътека от звезден прах и онзи малък рокендролър, с тежкия бас на гърба, пое по своята стълба към небесата.
Крачка след крачка, по стъпалата от облаци към Страната на мечтите, някъде отвъд дъгата.
„Мечтателите никога не умират“[3], казва Рони Джеймс Дио.
Дали е така?
Не бързам да разбера. Но и не спирам да мечтая.
И да изкачвам. Хълм по хълм, склон по склон.
Отскоро имам честта да бъда концертмайстор във Филхармонията на Грац. Абсолютен връх на планината, погледнато от началото на пътя до днес.
От мястото, на което се намирам обаче, с цялото безбрежно небе над мен, ми се струва, че е възможно да се окаже един от високите върхове в подножието. Нищо не ми пречи да вярвам. Кой знае, може би е само част от пътя.
А може би съм на кръстопът.
Такова усещане имам.
Току-що срещнах момиче. Скочи в морето от скалите, на които се намирам.
[1] „бавно в синьото море на бяла яхта с две платна“ - цитат от песента „Сбогом детство мое“ на легендарната българска рокгрупа „Ахат“, издадена в албума „Изпод руините“, 1994 г., лейбъл: Unison RTM - източник Уикипедия.
[2] „Път започва там, където друг свършва“ - цитат от песента на Manowar „Master Of The Wind“, от албума им The Triumph Of Steel, 1992 г., лейбъл: Atlantic - източник автора.
[3] „Dreamers never die“ - цитат от песента „I could have been a dreamer“ от 1987 г. на „DIO“ - групата на Рони Джеймс Дио, лейбъл: Warner Bros. (Северна Америка), Vertigo (останалата част от света) - източник Уикипедия.
